Призраци
Живееха само двамата в голямата вила на върха на селото. Той всеки ден слизаше до пощенската станция. Тя садеше цветя и им говореше, а те кимаха с главици срамежливо и пърхаха с венчелистчета около нея. Вечер лягаше на тревата в градината, вдишваше упойващите сенки на дърветата, гледаше звездите и си мечтаеше за любов. Светулките мигаха около нея и с морзовата азбука и изпращаха сигнали, че е време. Тя четеше съобщенията в мастилената тъмнина, като си казваше че още утре ще го напусне и тогава, да тогава в душата ѝ ще грейне фенер толкова силно, че самата тя ще стане светлина и ще полети.
И тази вечер той почерпи вятъра с чаша пелин и го изпи до дъно за да му загорчат писмата от кротка жена. Жена му се съблече гола и видя профила му в огледалото на спалнята. Изтри си грима и стана кротка. После си помисли, как тръгва към него, открехва пердето към терасата. Той я поглежда гузно и пъха писмото в задния си джоб. След това гаси цигарата, а тя му казва, че прекалява с алкохола. Той прехвърля темата по голото ѝ тяло като полива гърдите ѝ с капки пелин. Облизва ги. Имат вкус на пороци. Мазолестите ръце нетърпеливо се впиват в млечнобелите ѝ хълбоци. По кожата ѝ остават следи. Обладава грубо. Той е хищник с бяс в очите си и парче месо в шепите. Тя не възразява. Мисли, че така се лекуват неверни мъже. Светулките мигат на терасата около тях. Лети! Лети! Лети! Вятърът прокарва пръсти по снопите ѝ дълга коса като през черна лира, а стенанията се късат преди да излязат от устните. Държи я в схватка. Тя стиска очи, за да не види той в зениците ѝ колко всъщност е негова. По лицето се стичат сълзи.
Жената без грим облиза сълзите си и ги преглътна. Усети вкуса на пелин. Погледна към мъжа си, който продължаваше да стои на терасата и да пие. Бавно облече нощницата си, загаси лампата, разтвори ръце и полетя. Стаята се обля със светлина. Вятърът засвири на пердето. Една светулка кацна на челото му и го целуна.
На другата сутрин мъжът спря да получава писма.
Дали призраците клюкарстват?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
