Музиката е лъчи от светлица проектирана в прозореца.
Пианото е сребърно и матирано блести в нощта.
Аз пиша песен стигаща в небето.
Спасението ми е вдъхновено от жена.
Рисувам с молив графитна красота.
Играя си със светлинната светлосянка.
Пътят ми е осеят с трънна болка и тъга.
Не се предавам, а оцелявам с палитрена дъга.
Сълзите вчерашни на мама,
Пътят ми посочиха напред.
Вървя и боря лошите в живота,
А сълзите й са роса събрана от тъга.
Мъжете днес сляха мислите си в едно.
Жените се смълчаха пред иконостасите.
Децата спряха да играят и коленичеха.
Продали бъдещето заедно с родителите си.
Мъчението да си разделен от близките си.
Не бе единствено за другите жени.
Провидението да надмогнеш болката.
Ще те направи силен - оцелял.
Малчуганите в двора укротиха страстите.
Тишината затапи устните им с тапа.
Искахме да се усмихват, а те плачеха.
Родителите им поискаха тяхната забрава.
Вървят стройно като в редица, като в казарма.
Потропват всички в такт и маршируват.
Пешките на шаха се подреждат в нишка.
© Силвана Христова Todos los derechos reservados