Тайнство на Моцарт

Музиката е лъчи от светлица проектирана в прозореца.
Пианото е сребърно и матирано блести в нощта.

Аз пиша песен стигаща в небето.
Спасението ми е вдъхновено от жена.
 

На Моделиани

Рисувам с молив графитна красота. 

Играя си със светлинната светлосянка.
Пътят ми е осеят с трънна болка и тъга.
Не се предавам, а оцелявам с палитрена дъга. 

Продуцентски

Сълзите вчерашни на мама,

Пътят ми посочиха напред. 

Вървя и боря лошите в живота,

А сълзите й са роса събрана от тъга. 

Мъжете днес сляха мислите си в едно.

Жените се смълчаха пред иконостасите. 

Децата спряха да играят и коленичеха. 

Продали бъдещето заедно с родителите си. 

Мъчението да си разделен от близките си. 

Не бе единствено за другите жени. 

Провидението да надмогнеш болката. 

Ще те направи силен - оцелял. 

Малчуганите в двора укротиха страстите.

Тишината затапи устните им с тапа. 

Искахме да се усмихват, а те плачеха. 

Родителите им поискаха тяхната забрава. 

Вървят стройно като в редица, като в казарма.

Потропват всички в такт и маршируват. 

Пешките на шаха се подреждат в нишка.