Продължавам да пиша на машината. Изведнъж в стаята грейва светлина. Чувам шепот. Затварям очи и се концентрирам. Виждам Исус - стои до мен и е поставил ръката си върху дясното ми рамо. Започваме телепатичен разговор:

- Мозъчната ципа е мембрана, по която импулсите чукат и по индукция се предават. Тя се явява като бариера между външния и вътрешния свят и е връзката между Космоса и човека. Само по себе си представлява свят на образи и импулси. Вибрациите са работната ръка, които сътворяват цялостна картина и представа за света. Любовта е обвързващата единица, която сътворява цяла Природа. В крайна сметка всичко е светлина - веднъж сгъстена, друг път разредена - произнася някак тържествено Исус.

   Спомням си думите на учителя Дънов: "От Любов към Светлина. От Свобода към Любов. Иди и си вземи вода! Ако чакаш друг да ти донесе, това е неразбираемо."

- Трябва да се стараете  към разбиране на нещата - прочита мисълта ми Христос. А това ще стане, като вниквате в тях! Търсете причината, която ги е създала! Така ще влезете в един от най- висшите светове - Причинният. А това е най-прекият път към Бога.

- Как ще постигнем висш духовен интелект, Учителю?- прекъсвам го аз. Зная, че има някакъв секрет, за да се отвори вратата на знанието.

- Това става чрез самоконтрол и дисциплина. Чрез самовъзпитание, защото него никой не може да ви го даде. То е въпрос на желание - продължава Той.

- И аз така смятам. Желанието е наше и ние разполагаме с всички свои решения и постъпки. Но те имат последствия и трябва много да мислим, преди да пристъпим към изпълнение на нещата.

- Има една троичност- продължава Исус. Нещо, желание и изпълнение. А за творенето - вие сами сътворявате. Ако изпълниш правилно горната троичност, тогава всичко ще бъде наред. Няма да има грешки, а те водят до раздвояване на личността, защото идва съмнението. А дойде ли то, тогава вече не сте същите. Ставате друга личност.

- Явно това е тогава, когато не можем да вземем решение за дадено нещо. Така ли е, Учителю?

- Да, защото ви липсва решителност. А нерешителният човек е като къща без покрив. Тя става свърталище на вятъра. Вятърът е следствие на страха, бурята- вътрешната борба, дали да е така, или не, а дъждът е нещото, което умива от съмнението.

- Излиза, че ние трябва да имаме непрекъсната любов в сърцето си и тогава ще имаме желание да творим добри неща. Така ще се борим с злото и то ще се преклони пред   нашите добри дела.

- Доброто и Любовта са свързани във вечен съюз. Заедно излъчват много силна енергия, която изгаря и пречиства телата ви от всичко нечисто.

- Благодаря ти, Исусе. Ще се постарая да спазвам този принцип.

Следва