Продължение от книгата

   Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш омайваха погледите на влюбените. По някое време имаше и вечерни увеселения. Тогава палеха факли, пускаха фишеци, палеха и бенгалски огън. Цялата градина потъваше в светлина. Чуваха се песни, весели закачки. Беше някакъв приказен свят, пълен с изненади. Приказни светулки пълзяха наоколо.

   Измина още една седмица. Вяра все още не идваше в дома му. Трябваше да започнат уроците по пиано. Всичко в Павлето се превърна в трепет и очакване.

   Днес денят преваляше. Наближаваше пет след пладне. На портата някой  заудря с желязната халка. Стрина Стефана излезе от одаята и се провикна:

- Кой е? Ида, ида.

   Слезе по стълбата и отвори портата.

- Влизай, влизаай дъще!- подкани тя.

- Мама легна болна, та требваше да я гледам - изрече момичето.

- Тъй, тъй. Що думаш, дъще? Белким сега е добре?

- Веч е на ноги. Шета по двора. Ако не беше тате...

- Здрав челяк  е той. Як българин. Нищо го не плаши.

- Нек да не думаме! Щото ми става тъжно.

- Да, да, право думаш.

   Двете забързаха. Качиха се по стълбата и влязоха в голямата одая. Павлето вече ги чакаше. През цялото време гледаше през прозореца. Беше зърнал момичето. А сега прегъна ноги и се хвана под лъжичката. Вяра влезе и поздрави. Той кимна с глава. 

- Сядай, дъще! - подкани стрина Стефана. - Ей тук, при Павлето. Сине, ето и на теб стол, па седни до момето!

   Скрити пламъчета се таяха в очите му. Но никой не ги забеляза.

- Нес, Павле, започваме първи урок. Нотната стълбица  започва от до и завършва на до - до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до. Има два вида гами - мажорна и минорна. Мажорната музика е веселата, тая, дето ти дава радост, а минорната те прави тъжен. Тя е бавна, а мажорната бърза.

- Знам аз нотната стълбица. Нек започнем с пианото!

- Ето тъй - подхвана Вяра. Слагаме палеца на нотата до, показалеца на ре, средният пръст на ми, палеца на фа,  показалеца на сол, средния на ла, безименния на си, а кутрето на до. А сега да видим теб!

   Павлето приближи стола до пианото и плахо постави пръсти върху клавишите. Трудно ги движеше. Мина около час. От време на време сбръчкваше вежди, цупеше устни, но все пак бавно напредваше. Навън се смрачи.

Следва продължение