- Христе, Христе бре! Вода ти Колчо, да го научиш на твойте книги!- провикна се Аргирът.
Дядо Данов изправи великолепната си бяла брада и погледна към оградата.
- Ти ли се бре, Аргире? Я влизай! Седни, та разправай! Кво го чиниш? Хортуват, за социалист са пишеш? Социалистически идеи си насаждал на масите?
- Белким тъй хортуват? Имат нужда от туй. Се някой требва да им хортува. Виж, неук е българинът. Толкоз години на тъпка турчинът. Кат товарани жовотни. Дет на подкачаха, там одихме. Ам, видя ли? Иде време. Се некой ше са намери да отвори очите ни. Братята ни погинаха в Априлското въстание. Биха са при Шипка, край Плевен наедно с русите, за да живеем. Пък и едни времена настанаха!
- Що думаш, Аргире? Неук челяк си, а се едно по книги четеш. Отде толкоз ум у тебе?
- Животът, Ристе. Животът ма учи. Ше дойде време, когато туй, видиш ли го, няма да го има. Слънце ше грее над главите ни и людете ше дишат слободно. Но докат дойде туй време, не требва да стоим със скръстени ръце! Нищо не иде ...