Кескин Мара беше сложила новата си премяна и навирила нос. Носеше се славата ù на най-устатата клюкарка. Вечно се караше с комшиите си. Появи се и Кирлив Митко. Беше се скарал с миенето. За него водата беше като лютата чушка. Отхапеш ли я, ще се завъртиш като виенското колело. Така и Митко. На врата му се виждаше черна огърлица от мръсотия, която издаваше истинската му същност. Не можеше да не се появи и Петко Комката. Веднъж, когато отишъл на църква да се пречисти, щом попът доближил комката до устата му, той така кихнал, че тя се завъртяла във въздуха няколко пъти и пльоснала върху главата на попа.
На подиума се появи и Тотю. Викаха му Коцкара. Обичаше, завалията, да се закача с женичките от махалата. Хвърляше им огнени и страстни погледи. Не му се размина прякора Коцкара. Ето я и хубавата Мара. На ръст дребничко, симпатично момиче. Докато един ден се разнесе новото ù име - Курешката. След нея се появи Мара Гюведжията. Беше апетичничка на вид. Със закръглено задниче, което умееше да върти така, че мъжете да се заглеждат в него и да премляскат с уста. Имаше адет да заглежда чуждите мъже. Дойде ред и на Найден Кюмбето. Беше нисък на ръст, като ниска тенекиена печка. Напук на ниския му ръст беше тлъстото му тяло. На сцената се появи и Стоян Лайното. Той пък обичаше да се засяда, когато ходеше на гости и все забравяше, че трябва да се прибере в къщи. Ето ти и Колю Мезето. Заедно с чашката ракия изяждаше цяла зелка.
Изневиделица, по алеята се появи Марко - магаре, а след него тичаше Динчо Тутманика. Наглед беше прост човек, но се навираше все там, където не му е мястото. Марко навири задните си крака и за малко да ритне стопанина си. Издаде такъв вой, та всичко замря. Тутманика извади кора хляб. Престраши се и я пъхна в зурлестата уста на магарето. То спря за миг и Димчо се доближи до него. Плъзна гальовно ръка по обляния му от пот гръбнак и Марко наведе глава. И той имаше нужда от малко нежност. Нежността го покори. Тя го накара да се превърне в покорно животно, което отдавна е чакало този миг.
Следва продължение
© Мария Герасова Todos los derechos reservados