8.08.2010 г., 19:12

Продължение от книгата

726 0 0
1 мин за четене

Кескин Мара беше сложила новата си премяна и навирила нос. Носеше се славата ù на най-устатата клюкарка. Вечно се караше с комшиите  си. Появи се и Кирлив Митко. Беше се скарал с миенето. За него водата беше като лютата чушка. Отхапеш ли я, ще се завъртиш като виенското колело. Така и Митко. На врата му се виждаше черна огърлица от мръсотия, която издаваше истинската му същност. Не можеше да не се появи и Петко Комката. Веднъж, когато отишъл на църква да се пречисти, щом попът доближил комката до устата му, той така кихнал, че тя се завъртяла във въздуха няколко пъти и пльоснала върху главата на попа.

   На подиума се появи и Тотю. Викаха му Коцкара. Обичаше, завалията, да се закача с женичките от махалата. Хвърляше им огнени и страстни погледи. Не му се размина прякора Коцкара. Ето я и хубавата Мара. На ръст дребничко, симпатично момиче. Докато един ден се разнесе новото ù име - Курешката. След нея се появи Мара Гюведжията. Беше апетичничка на вид. Със закръглено задниче, което умееше да върти така, че мъжете да се заглеждат в него и да  премляскат с уста. Имаше адет да заглежда чуждите мъже. Дойде ред и на Найден Кюмбето. Беше нисък на ръст, като ниска тенекиена печка. Напук на ниския му ръст беше тлъстото му тяло. На сцената се появи и Стоян Лайното. Той пък обичаше да се засяда, когато ходеше на гости и все забравяше, че трябва да се прибере в къщи. Ето ти и Колю Мезето. Заедно с чашката ракия изяждаше цяла зелка.

   Изневиделица, по алеята се появи Марко -  магаре, а след него тичаше Динчо Тутманика. Наглед беше прост човек, но се навираше все там, където не му е мястото. Марко навири задните си крака и за малко да ритне стопанина си.  Издаде такъв вой, та всичко замря. Тутманика извади кора хляб. Престраши се и я пъхна в зурлестата уста на магарето. То спря за миг и Димчо  се доближи до него. Плъзна  гальовно ръка по обляния му от пот гръбнак и Марко наведе глава. И той имаше нужда от малко нежност. Нежността го покори. Тя го накара да се превърне в покорно  животно, което отдавна е чакало този миг.

 

 

Следва продължение

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...