Продължение от книгата

На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на леблебията).

   Появи се и Фанка, с чок (кок) на главата.  Бяха я запомнили, че винаги ходеше с него и на пътя, и у дома. Изобщо, чокото беше неразделна част от него.  Ето ти  и последната състезателка - Гъркинята. Беше тридесетгодишна - изтъненa в кръста. Задните ù части бяха така закръглени, че мъжкото око не можеше да не се наслаждава на тях. Гърдите ù всеки момент щяха да изскочат от пазвата на копринената блузка. Мало и голямо се заглеждаше в тях. Но тя си имаше Киркор - арменецът. Затова я наричаха - Киркорина. А той - завалията, бързаше да приключи с дюкяна и с пълни пакети в ръце влизаше в Чаушоолу сокак, дето беше жилището на баш хубавицата. Часове стоеше при нея и забравяше за семейството си. Инак, никога не беше го оставил гладно и жадно. Голяма любов беше тяхната.

   Участниците бяха заели почти цялото пространство. Зяпачите, също толкова много, че не можеха да се преброят. Дойде ред на председателя да обяви финала. Той излезе и започна:

- Аз ще викам един по един кандидатите, а вие, с вдигане на ръка, ще гласувате. Ще спечели този, който има най-много гласове, т. е. най-много вдигнати ръце.

 - И така - произнесе Гашара. Човекът, който ще получи голямата награда, е... Грую Ломев - Професорът.

   Залата екна от гласове и ръкопляскания.

- Браво! - провикна се някой отстрани. Заслужена награда. Умно и скопосно е момчето. Най-добрата мома да земе!

- А сега, нека приближи Професорът, за да му турнем лавровия венец!

   Момъкът се качи и Гешара преметна през раменете му венеца. Чуха се възгласи, ръкопляскания, подсвирквания.

Следва