Sep 21, 2010, 9:43 PM

Продължение от книгата

744 0 0
1 min reading

На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на леблебията).

   Появи се и Фанка, с чок (кок) на главата.  Бяха я запомнили, че винаги ходеше с него и на пътя, и у дома. Изобщо, чокото беше неразделна част от него.  Ето ти  и последната състезателка - Гъркинята. Беше тридесетгодишна - изтъненa в кръста. Задните ù части бяха така закръглени, че мъжкото око не можеше да не се наслаждава на тях. Гърдите ù всеки момент щяха да изскочат от пазвата на копринената блузка. Мало и голямо се заглеждаше в тях. Но тя си имаше Киркор - арменецът. Затова я наричаха - Киркорина. А той - завалията, бързаше да приключи с дюкяна и с пълни пакети в ръце влизаше в Чаушоолу сокак, дето беше жилището на баш хубавицата. Часове стоеше при нея и забравяше за семейството си. Инак, никога не беше го оставил гладно и жадно. Голяма любов беше тяхната.

   Участниците бяха заели почти цялото пространство. Зяпачите, също толкова много, че не можеха да се преброят. Дойде ред на председателя да обяви финала. Той излезе и започна:

- Аз ще викам един по един кандидатите, а вие, с вдигане на ръка, ще гласувате. Ще спечели този, който има най-много гласове, т. е. най-много вдигнати ръце.

 - И така - произнесе Гашара. Човекът, който ще получи голямата награда, е... Грую Ломев - Професорът.

   Залата екна от гласове и ръкопляскания.

- Браво! - провикна се някой отстрани. Заслужена награда. Умно и скопосно е момчето. Най-добрата мома да земе!

- А сега, нека приближи Професорът, за да му турнем лавровия венец!

   Момъкът се качи и Гешара преметна през раменете му венеца. Чуха се възгласи, ръкопляскания, подсвирквания.

Следва

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...