Момите ходиха по две, три, или по комшийски. Но не сяка можеше да отиде. Ако в къща бяха няколко моми, ходеше най-голямата. Подявката я рачиха, коританката, щото беше най-малетката и под коритото. Не можеше да са задоми преди по-голямата сестра. Не можеше и да седенкува.
Сека година на първата седянка не са работеше нищо. На нея бяя само момите. И да си ареса некой момък, не можеха да избират. Момъкът требваше пръв да покаже кво чувства и да посочи момата за невеста. На седенките са канеха. Момата правеше магия на любимия, да дойде при нея и да я залюби. Ако ергенинът разбереше, магията нямаше да стане и заклаждането не фащаше ред. Заради туй тя са пазеше в тайна. Неколко дни преди туй, момата земаше кол от оградата, та да помете пещта на момковата къща. Преди тоя ден ходеше по полето и бустаните, да търси власини - стебло от тиква. Оставаше да преспи навън, на открито. Вечерта преди залез слънце на Голяма Богородица, момите се събирахме накрай селото, на някой кръстопът. Кладяхме оген и са нареждааме окол него. Най-голямата земаше повета си и правеше три пъти, кат че ли мете. След туй сички са завъртахме окол огеня и го скачахме. След туй фърляяме камъчета в него и заричааме: "Как гори помета в огеня, така да горят ергените по нас!" Отново се въртяхме три пъти, скачахме огеня и пак стояхме в кръг. Сяка фърляше своя помет и наричаше името на либето си. Пак са въртяхме три пъти и скачахме през огеня. Кат свършеше последната мома, земахме коловете си, дигахме ги над главите и ги фърляхме в огеня. Другите обикаляха, прескачаха и фърляха коловете си в огеня и правеха отворен кръг. Най-голямата стоеше отпредишка, а най-маленката въртеше власините и сички пак обикаляхме по три пъти огъня и думахме: "Както са власи власината, така да са власи ергена след нас!" След туй сички фърляха власините в огеня и наричахме: "Както гори власината в огеня, така да горят ергените за момите!" Прескачаме и обикаляхме нановош три пъти огеня. Всяка наричаше името на любимия си. Накрай сички слагааме в жеравата по един картоф, да са изпече и го давааме на любимия си да го изяде. Седяхме край огеня и пеехме, та да чуют ергените и дойдат при назика. Когаш дойдеше гадаенето, ритахме гърне и калчища.
© Мария Герасова Todos los derechos reservados