4 ago 2009, 0:39

Продължение от книгата

1.5K 0 1
1 мин за четене

Момите ходиха  по две, три, или по комшийски. Но не сяка можеше да отиде. Ако в къща  бяха няколко моми, ходеше най-голямата. Подявката я рачиха, коританката, щото беше най-малетката и под коритото. Не можеше да са задоми преди по-голямата сестра. Не можеше и да седенкува.
   Сека година на първата седянка не са работеше нищо. На нея бяя само момите. И да си ареса некой момък, не можеха да избират. Момъкът требваше пръв да покаже кво чувства и да посочи момата за невеста. На седенките са канеха. Момата правеше магия на любимия,  да дойде при нея и да я залюби. Ако ергенинът разбереше, магията нямаше да стане и заклаждането не фащаше ред. Заради туй тя са пазеше в тайна. Неколко дни преди туй, момата земаше кол от оградата, та да помете пещта на момковата къща. Преди тоя ден ходеше по полето и бустаните, да търси власини - стебло от тиква. Оставаше  да преспи навън, на открито. Вечерта преди залез слънце на Голяма Богородица, момите се събирахме  накрай селото, на някой кръстопът. Кладяхме оген и са нареждааме окол него. Най-голямата  земаше повета си и правеше три пъти, кат че ли мете. След туй сички са завъртахме окол огеня и го скачахме. След туй фърляяме камъчета в него и заричааме: "Как гори помета в огеня, така да горят ергените по нас!" Отново се въртяхме три пъти, скачахме огеня и  пак стояхме в кръг. Сяка фърляше своя помет и наричаше името на либето си. Пак са въртяхме  три пъти и скачахме през огеня. Кат свършеше последната мома, земахме  коловете си, дигахме ги над главите и ги фърляхме в огеня. Другите обикаляха, прескачаха и фърляха коловете си в огеня и  правеха отворен кръг. Най-голямата стоеше отпредишка, а най-маленката въртеше власините и сички пак обикаляхме по три пъти огъня и думахме: "Както са власи власината, така да са власи ергена след нас!" След туй сички фърляха власините в огеня и наричахме: "Както гори власината в огеня, така да горят ергените за момите!" Прескачаме и обикаляхме нановош три пъти огеня. Всяка наричаше името на любимия си. Накрай сички слагааме в жеравата по един картоф, да са изпече и го давааме на любимия си  да го изяде. Седяхме край огеня и пеехме, та да чуют ергените и дойдат при назика. Когаш дойдеше гадаенето,  ритахме гърне и калчища.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Герасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей Мари, как ги нареждаш тези стари обреди,имам чувството, че самата ти си участник в тях... Хубаво разказваш. Поздравления Дими!

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...