4.08.2009 г., 0:39

Продължение от книгата

1.5K 0 1
1 мин за четене

Момите ходиха  по две, три, или по комшийски. Но не сяка можеше да отиде. Ако в къща  бяха няколко моми, ходеше най-голямата. Подявката я рачиха, коританката, щото беше най-малетката и под коритото. Не можеше да са задоми преди по-голямата сестра. Не можеше и да седенкува.
   Сека година на първата седянка не са работеше нищо. На нея бяя само момите. И да си ареса некой момък, не можеха да избират. Момъкът требваше пръв да покаже кво чувства и да посочи момата за невеста. На седенките са канеха. Момата правеше магия на любимия,  да дойде при нея и да я залюби. Ако ергенинът разбереше, магията нямаше да стане и заклаждането не фащаше ред. Заради туй тя са пазеше в тайна. Неколко дни преди туй, момата земаше кол от оградата, та да помете пещта на момковата къща. Преди тоя ден ходеше по полето и бустаните, да търси власини - стебло от тиква. Оставаше  да преспи навън, на открито. Вечерта преди залез слънце на Голяма Богородица, момите се събирахме  накрай селото, на някой кръстопът. Кладяхме оген и са нареждааме окол него. Най-голямата  земаше повета си и правеше три пъти, кат че ли мете. След туй сички са завъртахме окол огеня и го скачахме. След туй фърляяме камъчета в него и заричааме: "Как гори помета в огеня, така да горят ергените по нас!" Отново се въртяхме три пъти, скачахме огеня и  пак стояхме в кръг. Сяка фърляше своя помет и наричаше името на либето си. Пак са въртяхме  три пъти и скачахме през огеня. Кат свършеше последната мома, земахме  коловете си, дигахме ги над главите и ги фърляхме в огеня. Другите обикаляха, прескачаха и фърляха коловете си в огеня и  правеха отворен кръг. Най-голямата стоеше отпредишка, а най-маленката въртеше власините и сички пак обикаляхме по три пъти огъня и думахме: "Както са власи власината, така да са власи ергена след нас!" След туй сички фърляха власините в огеня и наричахме: "Както гори власината в огеня, така да горят ергените за момите!" Прескачаме и обикаляхме нановош три пъти огеня. Всяка наричаше името на любимия си. Накрай сички слагааме в жеравата по един картоф, да са изпече и го давааме на любимия си  да го изяде. Седяхме край огеня и пеехме, та да чуют ергените и дойдат при назика. Когаш дойдеше гадаенето,  ритахме гърне и калчища.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей Мари, как ги нареждаш тези стари обреди,имам чувството, че самата ти си участник в тях... Хубаво разказваш. Поздравления Дими!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...