СВАТБАТА
Днес е петък. От ябълката на двора Кольо отряза по-якичък клон за припореца. Събра малко зелени клонки и здравец и той се превърна в нагиздена невеста, която кършеше тънката си снага и развяваше бялата си забрадка.
В къщата на Керана беше шумно и весело. Младите бяха се скупчили и пееха: "Засвирил ми е Никола, на люлякови купища. Дано го чуе Люляна, да чуй, да излезе. Не го чула Люляна, а най го чула снаа ù, снаа ù, най-малката. Излязла е на двора, погледна гору, надолу и на Никола говори: "Свириш не свириш, Никола, ний си Калина гудихме, гудихме, гудеж правихме, тая неделя гудежа, а до неделя сватбата. На Никола все дожиля, пречупи кавал на коляно, прехвърли свирка през рамо, право си у тях отиде и на майка си продума: "Постилай, мале, дебело, турни възглаве високо, люта ме глава заболя, по-люта ме треска тресе, че се Люляна сгудила, сгудила, гудеж правила, тая неделя гудежа, и до неделя сватбата.
И този ден си отмина. Дойде денят на сватбата. В къщата на Кольо беше шумно. Му ...