Продължение от книгата

СВАТБАТА   
   Днес е петък. От ябълката на двора Кольо отряза по-якичък клон за припореца. Събра малко зелени клонки и здравец и той се превърна в нагиздена невеста, която кършеше тънката си снага и развяваше бялата си забрадка.
   В къщата на Керана беше шумно и весело. Младите бяха се скупчили и пееха: "Засвирил ми е Никола, на люлякови купища. Дано го чуе Люляна, да чуй, да излезе. Не го чула Люляна, а най го чула снаа ù, снаа ù, най-малката. Излязла е на двора, погледна гору, надолу и на Никола говори: "Свириш не свириш, Никола, ний си Калина гудихме, гудихме, гудеж правихме, тая неделя гудежа, а до неделя сватбата. На Никола все дожиля, пречупи кавал на коляно, прехвърли свирка през рамо, право си у тях отиде и на майка си продума: "Постилай, мале, дебело, турни възглаве високо, люта ме глава заболя, по-люта ме треска тресе, че се Люляна сгудила, сгудила, гудеж правила, тая неделя гудежа,  и до неделя сватбата.
   И този ден си отмина. Дойде денят на сватбата. В къщата на Кольо беше шумно. Музикантите бяха накичени с цветя и здравец. Опашките на конете увити с панделки, а шиите им опасани с червени връвчици, на които чановете пееха весела песничка. Кольо се качи в нагиздената талига с музикантите. Кавалът на Пандо подкара бавно, а след него гайдата на Геро Козерката  пригласяше. Чана Пена беше сложила сукмана, който уши наскоро, а на кръста припаси пъстра престилка. Конете тръгнаха. Време беше да вземат кумовете, баба Петра и дядо Рачо. Там вече ги чакаха. Чана Пета се провикна още отдалеч:
- Айде, кума, куме! Време е, че на чакат!
- Докарайте насам талигата, та да натварим даровете! - подкани баба Петра.
   Кольо докара талигата в двора. Баба Петра се шмугна в одаята и наново се показа. Носеше даровете. Какво ли нямаше! И одеяла, и покриве, и възглаве, и още какво ли не, които беше закътала в големия вързоп.  С Кольо ги принесоха в талигата. Тя наново се върна в къщата и след малко се показа. Заключи портата и понакуцвайки се запъти към талигата, където дядо Рачо беше се настанил. Севда и Петкана също бяха там. Дългите им, прилепнали като житен клас плитки, се спускаха над раменете. Кръшните им снаги бяха облечени в сини, шаечни сукмани, под които се виждаше крайчеца на белите им фусти. Младата им, твърда гръд беше обуздана  с тесни елеци, плътно прилепнали в талията им, с дълбок, преден разрез. Новите кенарени ризи с дълги, широки ръкави, завършваха с красиво изработени дантели, украсени с точена коприна и роял. Четвъртитото басмено, пъстро парче, украсено с един ред  вертикално наредени като дизия копчета, беше пъхнато под бръчника.
   Талигата с музикантите тръгна напред. Чу се тропот на коне.
   В това време и в халето на Керана беше шумно. Двата рода от майчина и бащина страна изпълваха одаите. Ухаеше на баница. Топла мъглица проникваше и дразнеше апетита.
   Голяма майсторка беше баба Стоилка. Като завиеше оная ми ти вита баница със сиренце, като я хапнеш, мед ти пада на сърцето.
   Керана беше облечена в бяла, дантелена рокля, която чана Пена купи от един търговец, дето идеше от Италията. С бели, копринени конци, тя наши по нея дантели. И сега невестата грееше от светлина, която идеше от коприната.
   Вън на пътя се чу цвилене на коне.
Следва продължение