Пътят минаваше покрай плувналите в зеленина дървета. Окичените с цвят клони,  подгонени от южняка, палаво им махаха, сякаш ги приветстваха с "Добре дошли и щастлив живот на младоженците!"
   При църквата "Свети Георги" талигите спряха и сватбарите слязоха. Най- напред вървяха младоженците,  от двете им страни деверите, след тях кумовете и накрая побащимите и помайчините. Побащимият носеше пропорица.
   В църквата беше тихо. Само подскачащите огънчета от запалените свещи, нарушаваха тишината. Отвисоко Исус беше разперил ръцете си над своите чада. Светите апостоли стояха отстрани и гледаха загрижено. Дойде ред на младоженците. Нека Господ благослови тяхното щастие.
   Пред всички застана отец Григорий. Неговият псалм събуди у сватбарите надежда за нещо по- добро. Чана Пена подаде на отеца двете златни халки и ги постави върху сребърната табла.
- Деца, мои- започна той. Днес сме се събрали, да поставим началото на един градеж, който зависи от вас. Вие сте тия, дето ще изградите бъдещия си дом. А сега - Керано, готова ли си да вземеш Кольо за съпруг?
- Да - рече тя.
- Кольо, готов ли си да вземеш Керана за жена? - продължи той.
- Да.
- Живейте в мир и сговор! Нека щастието никога не излезе от дома ви! - и той взе халките от подноса и ги подаде на Кольо.
   Кольо взе едната и я сложи на безименния пръст на нежната дясна ръка на Керана. Тя взе другата халка от подноса и я сложи на Кольо.
- Гор-чи-во! Гор-чи-во! - чуха се гласове.
    Кольо привлече булката и допря устните си до нейните. Тя наведе глава и руменина покри бузите и. Най-сетне вдигна булото. Съюзът им беще обявен. Ритуалът клонеше към края си. Отец Григорий сложи върху главите на двамата златните корони и направи три пъти кръст.
- Благословен да бъде вашият брак, чеда мои! Да ви е честит и вечен!- произнесе напевно той.
   Вуйчо Михо не можеше да присъства на ритуала. Чана Пена, както стоеше, по бузата й се търкулна една сълза. Както носеше питата в подноса върху месала, вдигна я нагоре, подскочи три пъти и я разчупи върху главата си. Натопи един къшей в паницата с мед и подаде първо на Керана и след това на Кольо.

Побащимият изкочи навън и извика:
- Айде, наздраве за младоженците!
   Всички излязоха от църквата и талигите тръгнаха към къщата на Кольо. Покрай масите в одаите бяха насядали родата на вуйчо Михо и чана Пена. Най-напред до трапезата бяха поставили кадифеното възглаве и върху него беше седнал вуйчо Михо. Пред кумовете богата украсената кокошка възбуждаше апетита. Веселието продължаваше. Музикантите засвириха игриво хоро. Сватбарите ставаха и заиграваха буйно. Цареше веселие наоколо. По едно време баба Петра стана и разкъса апетитната кокошка, и хапна един залък. Чу се гласът й:
- Как е сладка кокошката, белком така е сладка булката! А сега иде ред на Кольо. Върви, сине, върви в одаята, та да видим ква ше е булката!- подкани дядо Рачо.
   Кольо хвана Керана за ръка и я поведе в одаята. Мина доста време. Някой гръмна три пъти с пищов. Крум развяваше белия чаршаф, върху който се виждаха три капки кръв.
- Ето я наща булака. Да ни е жива и здрава и да народи повеч челяд!- провикна се той.
   Веселието продължи три дни и три нощи. Керана влезе като бяла лястовица в дома на Кольо. Спомените й се върнаха  към детството през Великденските празници. Когато наближаваха, баба Стана и майка й белосваха баджата, нареждаха шарените паници по рафтовете, лъскаха саханите и менците. Цялата къща светваше. Защо  ли се яви пред нея образа на баба Стана! Ако беше жива старицата, как ли щеше да и се радва! Сега на гърдите й висяха пендарите, които й подари старата преди смъртта си.
- Земи ги, чедо! Тия пендари имат сила. Когаш ги турниш на гърдите си, иде ти да литнеш. Отиваш в друг свят, който челяк става богат. Скрий ги и когаш дойде време да са зажениш, сакам да са на гърдите ти! Ако не съм жива до тогаз, ако съм отишла при дядо Господ, ше го помола, в дена на твойта сватба, да ма свали на земята, та да погледна еднаж.
   Керана си спомни думите на баба Стана. Дали старицата наистина беше помолила дядо Господ да я свали, а сега й са яви, за да й покаже , че е изпълнила думите си.

Следва продължение