В една от тия летни вечери, Кольо облече черен редингот, а Керана, тази прекрасна царица на красотата, в бяла рокля на ситно плисе, с бели ръкавици до лактите, бяла чанта от истинска кожа, и един ред перлено колие на шията, бързаха към кафене Сан Франциско. От лицето на Кольо лъхаше изтънченост и финес, а от лицета на Керана, рядко благородство.
Напоследък, Кольо беше извоювал име на голям писач. Печаташе в местните вестници. Познаваха го и други места. Влезе в средите на местната интелигенция. И сега беше поканен от кмета на града на тоя бал, по случай спечелените избори.Отвътре се чуваше лека музика. Свиреха италиански канцонети. След това прозвуча Моцарт и мазурка озвучи залата.
   Кольо и Керана оставиха палтата си на гардероба и влязоха. Щом кметът ги зърна, стана от масата и отиде да ги посрещне.
-  Неочакван жест от негова страна, нали скъпа?- обърна се Кольо към съпругата си.
- Да мили, колко съм щастлива.
- Добър вече госпожо. Добър вечер господин Колчо- изрече кметът.
- Дано би да сме закъснели, господи кмете.
- Нищо такова. С извинение.
   И той хвана ръката на Керана за пръстите и леко ги притисна до устните си, след което я пусна. Погледът му криеше някаква загадка, която Колчо смяташе, че идва от виното, което беше пийнал. На бузите на Керана си появи руменина и тя наведе глава. Кольо  и пошепна нещо и тя наново я изправи. Тръгнаха към масата, която беше определена за тях.
- Добър вече госпожо и господине- обърна се той към мъжът и жената, които бяха седнали до нея.
   В едни миг всички отправиха поглед към новата двойка. Един дебелак имаше нахалството да погледне Керана право в очите. Наново се появи червенина на бузите и. Но този път тя не наведе глава. Сега те се присъединиха към останалите и седнаха. През цялата вечер разговаряха за какви ли не неща. За електрическия кинематограф. За построения голям платнен театър на площада цар Крум. Че италианецът Амбрози е получил мотор за кинематографа Пате фрер. Че той дава представление в театър Стар търговски хотел. Цените на билетите в  ложите били четири лева, резервирано място осемдесет стотинки, едно място петдесет стотинки, две места трийсе стотинки. Кинематографът Екселсиор на Викаро бил добър. Той бил уредил просторен салон с вентилатор. Прожектирал всякакви филми. А най- обичан бил комикът Макс Линдер.
   Керана слушаше и помнеше всяко нещо. За първи път тя се пи от вкусните френски вина. Беше полунощ. Хвана Кольо за ръка и го помоли да си тръгнат.
   На 6 октомври, из улиците на града бяха разлепени афиши, пред които се купчиха мълчаливо хора и четяха с загрижени лица.

Следва продължение.