1.09.2009 г., 0:32 ч.

Продължение от книгата 

  Проза » Повести и романи
5.0 / 1
698 0 0
2 мин за четене
В една от тия летни вечери, Кольо облече черен редингот, а Керана, тази прекрасна царица на красотата, в бяла рокля на ситно плисе, с бели ръкавици до лактите, бяла чанта от истинска кожа, и един ред перлено колие на шията, бързаха към кафене Сан Франциско. От лицето на Кольо лъхаше изтънченост и финес, а от лицета на Керана, рядко благородство.
Напоследък, Кольо беше извоювал име на голям писач. Печаташе в местните вестници. Познаваха го и други места. Влезе в средите на местната интелигенция. И сега беше поканен от кмета на града на тоя бал, по случай спечелените избори.Отвътре се чуваше лека музика. Свиреха италиански канцонети. След това прозвуча Моцарт и мазурка озвучи залата.
Кольо и Керана оставиха палтата си на гардероба и влязоха. Щом кметът ги зърна, стана от масата и отиде да ги посрещне.
- Неочакван жест от негова страна, нали скъпа?- обърна се Кольо към съпругата си.
- Да мили, колко съм щастлива.
- Добър вече госпожо. Добър вечер господин Колчо- изрече кметът.
- Дано би д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Предложения
  • (всяка прилика с действителни лица и събития е толкова случайна, колкото самите лица и събития) Той,...
  • Не помня, дали беше събота или неделя, но си спомням, че се забих странично в един стълб на тротоара...
  • Седи Мичо на пейката пред училището. Дошъл е да гласува. Евентуално… Само дето нещо го възпира. „Ост...

Още произведения »