В една от тия летни вечери, Кольо облече черен редингот, а Керана, тази прекрасна царица на красотата, в бяла рокля на ситно плисе, с бели ръкавици до лактите, бяла чанта от истинска кожа, и един ред перлено колие на шията, бързаха към кафене Сан Франциско. От лицето на Кольо лъхаше изтънченост и финес, а от лицета на Керана, рядко благородство.
Напоследък, Кольо беше извоювал име на голям писач. Печаташе в местните вестници. Познаваха го и други места. Влезе в средите на местната интелигенция. И сега беше поканен от кмета на града на тоя бал, по случай спечелените избори.Отвътре се чуваше лека музика. Свиреха италиански канцонети. След това прозвуча Моцарт и мазурка озвучи залата.
Кольо и Керана оставиха палтата си на гардероба и влязоха. Щом кметът ги зърна, стана от масата и отиде да ги посрещне.
- Неочакван жест от негова страна, нали скъпа?- обърна се Кольо към съпругата си.
- Да мили, колко съм щастлива.
- Добър вече госпожо. Добър вечер господин Колчо- изрече кметът.
- Дано би д ...