Беше четвъртък. Пътят минаваше покрай пазара. От Марица лъхаше прохлада, която пълнеше гърдите и караше сърцето да пее. Селяни с талиги, магарета и коне, носеха купища торфанда (пресни плодове и зеленчуци). Наоколо гъмжеше от народ и букети от чадъри. Викове, пазарлъци, звънтене на хлопари, цвилене на коне, мучене, кудкудякане и хихикания огласяваха града. Глутница кучета обиколиха пазара и свиха в пресечката към центъра. Скоро едно от тях беше ухапало циганин, та се наложи да ходи в София, за да му сложат инжекция против бяс, щото само там имаше такава институция. Оная, келявата кучка от бандата, я видяха просната на покрива, върху абаджийницата на господина Килимявкува.
Скоро, при общината създадоха народна команда, която обикаляше града и тровеше кучетата. Нехигиенично беше. Труповете им се разлагаха по улиците, миришеха, тровеха въздуха и от време на време причиняваха епидемии.
Момчето погледна към Моралията и посочи с пръст към едрия селянин, разкрачил нозе, който подвикваше, но шумът от тълпата го приглушаваше. На земята се мятаха пет-шест мисирки с подрязани криле и стегнати с тел нозе - целите оплескани със съсирена кръв.
Куцата Марга, от Гимуш гердан, в голямата кошница от върбови клони беше наредила едри, чисти, без курешки яйца. На пазара беше и кокона Пена, облечена с копринена рокля и капела на главата. Тя видя Моралията и Колчо и махна с месестата си ръка. След това приведе едрото си туловище над кошницата на куцата Марга. Взе едно яйце, подхвърли го ту в едната, ту в другата ръка, след туй долепи око до черупката и го гледа дълго срещу слънцето.
- Добро е, Марго. Кат вода е бистро. Дай двайсет!
Старата продавачка бръкна в кошницата, извади едно след друго яйцата и внимателно ги постави в кошницата с двата капака на Пена. Коконата изрече нещо като "мерси", врътна гръб и затътри едрото си туловище. Спря пред момчето, което държеше в сухата си ръка глинена купичка с масло. Тя взе от купата масло, завъртя го няколко пъти между ченето си и се захили. Знаеше, че няма да купи от него, но поне да си хапне. То преглътна и не смееше да каже гък. Няколко селянки скупчиха глави и се закискаха. Якичкият отсреща ги посмъмри и те млъкнаха.
- Айде на шарланя! - подвикна едра селянка. Оцет, вино ракия, сичко, що сърце сака, има при кака ви Койна.
В кафези, канарчета и синигерчета по двойки, пееха любовни песни и чакаха купувачи. В голям казан дребничък селянин беше наслагал варена царевица. Дечурлигата си купуваха и похапваха от още парливите кочани. Навсякъде се виждаха купища лешници, фъстъци, леблебия, кестени, царевица за пуканки, орехи, чирузи, прясна риба, пъпеши, карпузи, арпаджик, сирене, вълна, прежда, грънци, сланина, симит, гевреци, банички, бадеми и други.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
© Мария Герасова Todos los derechos reservados