Беше четвъртък. Пътят минаваше покрай пазара. От Марица лъхаше прохлада, която пълнеше гърдите и караше сърцето да пее. Селяни с талиги, магарета и коне, носеха купища торфанда (пресни плодове и зеленчуци). Наоколо гъмжеше от народ и букети от чадъри. Викове, пазарлъци, звънтене на хлопари, цвилене на коне, мучене, кудкудякане и хихикания огласяваха града. Глутница кучета обиколиха пазара и свиха в пресечката към центъра. Скоро едно от тях беше ухапало циганин, та се наложи да ходи в София, за да му сложат инжекция против бяс, щото само там имаше такава институция. Оная, келявата кучка от бандата, я видяха просната на покрива, върху абаджийницата на господина Килимявкува.
Скоро, при общината създадоха народна команда, която обикаляше града и тровеше кучетата. Нехигиенично беше. Труповете им се разлагаха по улиците, миришеха, тровеха въздуха и от време на време причиняваха епидемии.
Момчето погледна към Моралията и посочи с пръст към едрия селянин, разкрачил нозе, който подвикваше, но ш ...