Георги неусетно беше стигнал моста на Марица. Пред погледа му се изпречи Имарет джамия. Турците от града идваха да се молят в нея. От людете беше чувал легенда за джамията. Че била строена преди шестотин години от Шахабедин паша, сина на Лала Шехин. От 1372 година до влизането на руските войски през 1878 година в града, в имарета  ежедневно се раздавала топла храна на бедните. Никой не ти гледал вярата.  Втория път сипвали с голямото кепче, на третия пълнели глинените панички  с тлъсто, овнешко и варени картофи. Зачитали думата на бедняка.
   След смъртта на пашата, построили гробници при моста в харема на джамията, вдясно от главната врата, над която има мраморна плоча, със старинен арабски надпис. Пръстта е издигната на височина десетина сантиметра. Покрита е с платно, боядисана със зелен цвят. Около кюнеца, поставен в западната част, има чалма от зелено платно. На двете плочи няма надпис, а само изпъкнали венетки. Шестте арки в северната стена приличаха много на църквата "Света Марина".
   Георги приближи до гроба на пашата, прекръсти се три пъти и стори селям "Голям челяк! Нищо, че не е християнин. Ного добро е сторил на бедните. Бог да му прости греховете! - изрече той. Нек да има повече таквиз люде, че бедните имат нужда от тях."
   Той беше се попрегърбил с годините. Косата му излъчваше достолепие. Само в очите му беше останала оная искра, която навремето подлудяваше момите. Погледът му винаги беше замъглен, сякаш криеше нещо тайнствено. Всички го обичаха, защото правеше само добро. На бедните поправяше абите, без да вземе нещо. Говореше малко, но думите му бяха на място. От баща си наследи мъдростта. Беше по-мъдър за годините си.

   Изведнъж някой го изведе от унеса.
- Георги, Георги! Къде така? - беше комшията му Захари.
- А бе, бързам да са прибера. Булката вече ма чака.
- А  ти, накъде?
- Аз ли, отивам в Станимашко. Нъл на 20 ше са празнува Спиридон? Старците думат, че който вярва в Спиридон, няма да го чуват струпи. Мама, лека и пръст, знаеш я? Правеше от ония хлебове, дето ги викат кулаци. Дават ги за здраве.
- Заро, чувал съм, че Спиридон бил закрилник на тухлари, грънчари, керемедчии, казанджии, златари и козари.
- Аз пък съм чувал, че на някой места жените приготвяли десет топли погачи, земали ги и тичали. Това е било, да се опази добитъка, повече конете.
- Чувал съм, друже, чувал съм. Ама айде, че как сме я подкарали! Нъл бързаш за Станимашко?
- Ай, остани си с здраве Георги! И поздрави невястата от мен.

Следва продължение