16 янв. 2010 г., 00:30
2 мин за четене
Георги неусетно беше стигнал моста на Марица. Пред погледа му се изпречи Имарет джамия. Турците от града идваха да се молят в нея. От людете беше чувал легенда за джамията. Че била строена преди шестотин години от Шахабедин паша, сина на Лала Шехин. От 1372 година до влизането на руските войски през 1878 година в града, в имарета ежедневно се раздавала топла храна на бедните. Никой не ти гледал вярата. Втория път сипвали с голямото кепче, на третия пълнели глинените панички с тлъсто, овнешко и варени картофи. Зачитали думата на бедняка.
След смъртта на пашата, построили гробници при моста в харема на джамията, вдясно от главната врата, над която има мраморна плоча, със старинен арабски надпис. Пръстта е издигната на височина десетина сантиметра. Покрита е с платно, боядисана със зелен цвят. Около кюнеца, поставен в западната част, има чалма от зелено платно. На двете плочи няма надпис, а само изпъкнали венетки. Шестте арки в северната стена приличаха много на църквата "Света Марина".
Г ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация