- Туй парче стига ли ти, джанъм? Няма да ти сакам за него ного. Дай колкош имаш!
   Момчето извади от джоба си няколко измерлика и подаде на Салито. Той ги взе и постави върху таблата при другите. Чуха се още гласчета.
- Чичи Сали, дай и на мен!
   Когато и последното хлапе си отиде, той взе измерлиците от таблата и започна да ги брои един по един. Усмивка се появи на устните му. "Берекят версим на Бога - изрече той и наново завиши глас: "Алва, шекер алва. Чок гюзел алва". Зърна Павлето и му махна с ръка.
- Павле, Павле, гел бурда! Почерпя теб от мойта алва.
- Не, чичи Сали. Аз требва да та почерпя, щото днес имам рожден ден.
- Я, чок работа. Пък аз почерпя теб - и той подаде на Павлето едно отрязано парче от бялата халва с орехи. - Аллах да ти даде здраве! Айде, айде!
   Павлето взе парчето халва, която Салито уви в амбалажна хартия, пъхна го в торбата и се приближи до него.
- Благодарно, чичо Сали! И на теб Бог да даде здраве! А довиждане - и се забърза към печатницата.
   Там все още беше тихо. Влезе в голямата зала, където се виждаха няколко работника. Чуваше се шушукане. Той се приближи до групата и се заслуша. Единият работник беше взел думата.
- Другари, другари, по-тихо! В неделя дружество "Тракийски конник" организира гимнастическо шествие в градската градина "Цар Симеон." А след туй, наши гимнастици ше показват силите си. Нека сички заедно да отидем на шествието и да покажем нашата почит към момчетата! Предлагам, да изплетем венец от бръшлян, се ше има по дуварите, за да накичим нашите момчета. Голяма работа са! А инак, кат ги гледаш, на видно нищо не можеш да речеш, че имат такваз сила. Ей младос, младос, защо иде старос!
- Станьо, Станьо бре, не мож челяк да та спре - чу се гласа на възрастен работник. А бе, старостта е лоша работа, ако та закове на легло. Тогаз пречиш на другите. Мируваш си в леглото и страдаш, плачеш и не ти вярват. Викат ти, думаш си сам. Начи си луд. Ам, на кого да думаш? Щом кат не ти обръщат внимание. Не искат да та чуят. Не искат да ти рекат една блага дума, камо ли да седнат до теб. Нъл и ти си челяк? Младите забуравят, че няма да бъдат вечно млади. Че и тях ги гони старостта. Ама на, не видят. Карат го ей, тъй. Ден да мине, два да дойдат. Шапка на тояга. Нъл сегя им е добре? Мама меси, тате носи, да живей, живей труда. Лесно им е на тях. А кой да са грижи за челедта? Без труд, измерлици наникъде. Таквиз са времената.
- Животът е убав, но времената са тежки. Ако питаш мен, не сакам да има измерлици. Финикийците са виновати, дето измислили тия знаци. Ако ги нямаше, нямаше да има войни, убийства, престъпления и още не знам какво си. Людете щяха да са трудят. Секи щеше да работи туй, що е в кръвта му. Щеше да си обменяват стоките, дето произвеждаха. Земята щеше да са обработва и щеше да има храна, за този, който я обработва, а останалото от произведеното да се обмени с друга стока.И тъй, времената щяха да са по-леки и сичко окол нас  да ни се види  по-красиво - цветята в градините, дърветата покрай нас, песента на птиците, играта на вятъра, който подема сички наши мисли, а те отиват по цел свет, за да творът и градът нови светове. Светове без омраза, завис, а само братство и обич.
   Павлето изваде от джоба си малка книжка и прекъсна разговора:
- Може ли и аз да зема думата? Вижте, ше ви прочета няколко реда от таз книжка Ето.
Следва продължение.