- Туй парче стига ли ти, джанъм? Няма да ти сакам за него ного. Дай колкош имаш!
Момчето извади от джоба си няколко измерлика и подаде на Салито. Той ги взе и постави върху таблата при другите. Чуха се още гласчета.
- Чичи Сали, дай и на мен!
Когато и последното хлапе си отиде, той взе измерлиците от таблата и започна да ги брои един по един. Усмивка се появи на устните му. "Берекят версим на Бога - изрече той и наново завиши глас: "Алва, шекер алва. Чок гюзел алва". Зърна Павлето и му махна с ръка.
- Павле, Павле, гел бурда! Почерпя теб от мойта алва.
- Не, чичи Сали. Аз требва да та почерпя, щото днес имам рожден ден.
- Я, чок работа. Пък аз почерпя теб - и той подаде на Павлето едно отрязано парче от бялата халва с орехи. - Аллах да ти даде здраве! Айде, айде!
Павлето взе парчето халва, която Салито уви в амбалажна хартия, пъхна го в торбата и се приближи до него.
- Благодарно, чичо Сали! И на теб Бог да даде здраве! А довиждане - и се забърза към печатницата.
Там все още беше тихо. ...