Продължение от книгата "Срещи с Доброто и Любовта"

   И пак се връщам към Истината. Истина и Правда, Сила и Светлина. Една перпендикулярна и една хоризонтална черта. Това е кръстът на Вярата в Справедливостта. Справедливият човек е като ореола, около главата на светеца. Великолепно сияние, което се разпръсква по цялата планета. Но да не отминем и невидимите светове. Там са хилядите същества, които чакат да отговорят на нашата Правда. Там е и сияйният кръст от жълта светлина, който омайва погледа и ни обгръща с неземна красота. Тогава ние влизаме в един нов свят, свят на багрите и великолепието от нюанси. Те образуват тонове, които са част от голямата оратория на Природата. Към тях се приобщава и полетът на щъркеловото ято, песента на славеите, чуруликането на птичките, любовта на гълъбите, красотата на орхидеите, ефирният танц на цветята, утринната роса и майчината милувка.

   Може би върху всичко това трябва да се замислим и да виждаме красотата в  най- малките неща! Знаем, че най-малките, вървейки по спиралата на Живота, се превръщат в големи неща. А големите, вече задължават. Ето защо не трябва да отминаваме малкото, за да не изпуснем нещо по-голямо и по-красиво, което може да ни направи за миг, щастливи. Никога не трябва да отминаваме мига!  Да не го пропускаме! Както се казва: "Спри за миг и се огледай да не мине влак!"А този влак може да ни смаже и тогава остава само мигът на забравата. И всичко е миг и всичко е настояще. Има минало, а бъдещето е неизвестно.  Един миг и той става настояще. Значи - всичко е миг. Всяко нещо е само по себе си. Нищо не може да се повтори. Дори да нарисуваш една картина, тя и нейните краски не могат да се повторят. Така е и с нашия Живот. Циклите се променят и с всеки изминал ден, ние се променяме, докато  станем неузнаваеми. Минаваш покрай стар приятел, казваш му "здравей", а той те поглежда и се замисля: "Пък кой беше тоя?"

   Минало, настояще, бъдеще и един световъртеж в безкрая. Една песъчинка, която ще се скрие в огромния океан на Живота.

   Каква пустота е Живот без смисъл! Сякаш времето спира. Остава само отчаянието и безразличието. Къде отиде приятелю, твоята жизненост? Явно, остана дълбоко в земята и се примеси с пръстта!

   Спомени, спомени, спомени... И пак минало, настояще, бъдеще и така до безкрая.