19.03.2009 г., 0:27

Продължение от книгата "Срещи с Доброто и Любовта"

813 0 0
1 мин за четене

   И пак се връщам към Истината. Истина и Правда, Сила и Светлина. Една перпендикулярна и една хоризонтална черта. Това е кръстът на Вярата в Справедливостта. Справедливият човек е като ореола, около главата на светеца. Великолепно сияние, което се разпръсква по цялата планета. Но да не отминем и невидимите светове. Там са хилядите същества, които чакат да отговорят на нашата Правда. Там е и сияйният кръст от жълта светлина, който омайва погледа и ни обгръща с неземна красота. Тогава ние влизаме в един нов свят, свят на багрите и великолепието от нюанси. Те образуват тонове, които са част от голямата оратория на Природата. Към тях се приобщава и полетът на щъркеловото ято, песента на славеите, чуруликането на птичките, любовта на гълъбите, красотата на орхидеите, ефирният танц на цветята, утринната роса и майчината милувка.

   Може би върху всичко това трябва да се замислим и да виждаме красотата в  най- малките неща! Знаем, че най-малките, вървейки по спиралата на Живота, се превръщат в големи неща. А големите, вече задължават. Ето защо не трябва да отминаваме малкото, за да не изпуснем нещо по-голямо и по-красиво, което може да ни направи за миг, щастливи. Никога не трябва да отминаваме мига!  Да не го пропускаме! Както се казва: "Спри за миг и се огледай да не мине влак!"А този влак може да ни смаже и тогава остава само мигът на забравата. И всичко е миг и всичко е настояще. Има минало, а бъдещето е неизвестно.  Един миг и той става настояще. Значи - всичко е миг. Всяко нещо е само по себе си. Нищо не може да се повтори. Дори да нарисуваш една картина, тя и нейните краски не могат да се повторят. Така е и с нашия Живот. Циклите се променят и с всеки изминал ден, ние се променяме, докато  станем неузнаваеми. Минаваш покрай стар приятел, казваш му "здравей", а той те поглежда и се замисля: "Пък кой беше тоя?"

   Минало, настояще, бъдеще и един световъртеж в безкрая. Една песъчинка, която ще се скрие в огромния океан на Живота.

   Каква пустота е Живот без смисъл! Сякаш времето спира. Остава само отчаянието и безразличието. Къде отиде приятелю, твоята жизненост? Явно, остана дълбоко в земята и се примеси с пръстта!

   Спомени, спомени, спомени... И пак минало, настояще, бъдеще и така до безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...