Висях по средата на цветната пропаст,
която разделяше съзнанието ми от реалността...
Чувствах страданието на капка любов
и не знаех лъжовна ли е материята...
Вдъхновението посрещаше пречистващите мисли,
които поемаха цветовете обхванали моята градина...
Наистина ли чувах как водата пее?
Истина ли бе птицата показваща ми пътя?
Затворих очи и мисълта ми се спусна
под покритите със сняг горещи облаци...
Почувствах моя собствен грях
и покаянието като ветрец полъхна... ...