6 jun 2021, 18:27  

Проклятието

  Prosa
820 3 21
1 мин за четене

          Той беше бонвиван, купонджия, сваляч, мачо. Мацките се лепяха на рояци, той ги сменяше като носни кърпички. Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, а той я изостави, заради което една врачка го прокле до момента, когато се срещнат отново на тази малка земя.

 

          И той я срещна. Беше късна вечер в един бар, клиентите се бяха разотишли и очите му фиксираха на бара една неземна красавица, страхотна, секси, облечена в костюм на дяволче. Сръбваше си питието безучастно, черната й опашка мърдаше лениво, изпод разкошните къдрици стърчаха мънички рогчета.

 

          - Познаваме ли се отнякъде? – премести чашата си до нея. Когато очите им се срещнаха го прониза мълния, всичко се обърна в него – Сърф на Хаваите ,   Карнавалът в Рио  ,   Октоберфест   ?      

 

          Тя мълчаливо го наблюдаваше, докато той по стар навик се опитваше да я омае. С всички сили се стараеше, очакваше лесна победа както винаги. Почувства леко стягане в гърлото, обектът изглеждаше непробиваем, което още повече го въодушеви.

 

          - Не летяхме ли заедно на делтапланер?

          - Триста думи, почти всичките ги използва напразно – последва леден отговор.

          - Три...   – гърлото му се сви ужасно и той я позна.

 

          В главата му нахлуха старите спомени, плявата от геройските му подвизи започна да избледнява. Да, това беше Тя! Всички потискани чувства се върнаха, прекрасните спомени с нея, дългите им разходки, безумната любов и страст ... дяволският й костюм започна да се оцветява в бяло и на гърба й започнаха да растат крила. Обзе го непознато желание, искаше я завинаги, каквото и да става ..

 

          - Обичам … те ... завина ... – изхриптя той ...

 

          Повече думи не му останаха и той със сетни сили я прегърна

 

         - Цял живот те чаках, прощавам ти и снемам проклятието  - промълви тя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пенелопи, компанията тук е много добра, на човек бързо му минава ... 😎
  • Джони, не ми харесва тук...
  • Пенелопи, не се притеснявай. Помислих, че модераторът с добри намерения ми дава съвет как да се впиша в заданието, а то било просто подвеждане за декласиране ... стара история
  • Прочетох този разсаз, а после и коментарите и тук нещо ме притесни- Останах с впечатлението, че някой вменява окастряне на текста и авторът е длъжен да го прави ли? Но как се окастря мисъл, фантазия, вдъхновение...?
  • Ха , Ха , Ха .... появило се е ново правило от 2 юли ... само че трябваше да пише ... !!! Всяка Мисъл !!! за ...( и нататък по новия текст) .. Редакции на вече качени произведения също са нежелани и ще водят до отпадане на творбата

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...