Проклятието
Той беше бонвиван, купонджия, сваляч, мачо. Мацките се лепяха на рояци, той ги сменяше като носни кърпички. Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, а той я изостави, заради което една врачка го прокле до момента, когато се срещнат отново на тази малка земя.
И той я срещна. Беше късна вечер в един бар, клиентите се бяха разотишли и очите му фиксираха на бара една неземна красавица, страхотна, секси, облечена в костюм на дяволче. Сръбваше си питието безучастно, черната й опашка мърдаше лениво, изпод разкошните къдрици стърчаха мънички рогчета.
- Познаваме ли се отнякъде? – премести чашата си до нея. Когато очите им се срещнаха го прониза мълния, всичко се обърна в него – Сърф на Хаваите , Карнавалът в Рио , Октоберфест ?
Тя мълчаливо го наблюдаваше, докато той по стар навик се опитваше да я омае. С всички сили се стараеше, очакваше лесна победа както винаги. Почувства леко стягане в гърлото, обектът изглеждаше непробиваем, което още повече го въодушеви.
- Не летяхме ли заедно на делтапланер?
- Триста думи, почти всичките ги използва напразно – последва леден отговор.
- Три... – гърлото му се сви ужасно и той я позна.
В главата му нахлуха старите спомени, плявата от геройските му подвизи започна да избледнява. Да, това беше Тя! Всички потискани чувства се върнаха, прекрасните спомени с нея, дългите им разходки, безумната любов и страст ... дяволският й костюм започна да се оцветява в бяло и на гърба й започнаха да растат крила. Обзе го непознато желание, искаше я завинаги, каквото и да става ..
- Обичам … те ... завина ... – изхриптя той ...
Повече думи не му останаха и той със сетни сили я прегърна
- Цял живот те чаках, прощавам ти и снемам проклятието - промълви тя.
© Пламен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пенелопи, компанията тук е много добра, на човек бързо му минава ... 😎
-
Джони, не ми харесва тук...
-
Пенелопи, не се притеснявай. Помислих, че модераторът с добри намерения ми дава съвет как да се впиша в заданието, а то било просто подвеждане за декласиране
... стара история 
-
Прочетох този разсаз, а после и коментарите и тук нещо ме притесни- Останах с впечатлението, че някой вменява окастряне на текста и авторът е длъжен да го прави ли? Но как се окастря мисъл, фантазия, вдъхновение...?
-
Ха , Ха , Ха .... появило се е ново правило от 2 юли ... само че трябваше да пише ... !!! Всяка Мисъл !!! за ...( и нататък по новия текст) .. Редакции на вече качени произведения също са нежелани и ще водят до отпадане на творбата
-
, това не го пише никъде
-
Съответно редакции не са позволени, докато предизвикателството не е приключило/ Ще сваля разказа от участие
-
Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, изоставена, понечи да се самоубие. Една врачка я спаси, а него прокле до момента, когато се срещнат отново .... съответно намаляване на излишните думи
-
" Мацките се лепяха на рояци, той ги сменяше като носни кърпички."
Така погледнато, героините може да са много. Не мисля, че споменаване на врачката я прави пълноценен герой. Можеше с две три изречения схематично да бъде разказана срещата с нея и проклятието. -
Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, а той я изостави, заради което една врачка го прокле до момента, когато се срещнат отново на тази малка земя.
-
Поне трима герои. Кой е третият?
-
Зиги, Костадин, Георги , Ирен ... а също Роси, Вал и Блу ... много благодаря за отзивите и пожеланията 😍. Честно казано - беше трудно , защото ... от начало разсеяно написах А, след това Б и ... се ужасих от брояча на думи, после погледнах назад и видях с колко глупости съм си изхарчил лимита 😲 , върнах се , започнах да пиша умности - резултатът беше абсолютно същия 😲 и тогава - описах собствения си ужас от приближаващата се последна дума ... и ... за мое щастие и с моя помощ се появи моят ангел и каза 'прощавам ти' и думите ми се върнаха 😎 (и можах да напиша тези още 100 думи )
-
Успех и от мен!
-
Харесах и огласих!
-
Глас и успех Пламене.Поздрав.
П.п Сори дал съм си гласовете ама успех де. -
Пламенееее, кефиш ме, човече! Да, и под 300 думи пак се справяш страхотно! Голям фен съм ти, ей! 😊
-
Благодаря Роси, успех и на тебе 😎
-
Пламен, имаш един собствен стил, който много ми харесва! Хареса ми! Успех!
-
Много благодаря Вал, наистина беше геройство да се впиша в лимита ... толкова много ми се щеше да приложа обстойно описание на пробуждането му, та май изглежда доста сухо, нямаше място и за радостни сълзи .... ...
-
... останаха ми само 5 думи ... ( с този коментар си изчерпах лимита )
-
jonnnn, много необичайно за теб - да напишеш нещо, което се чете за по-малко от 15 минути. Направо се изкушавам да преброя дали думите са 300.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
