Проклятието
Той беше бонвиван, купонджия, сваляч, мачо. Мацките се лепяха на рояци, той ги сменяше като носни кърпички. Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, а той я изостави, заради което една врачка го прокле до момента, когато се срещнат отново на тази малка земя.
И той я срещна. Беше късна вечер в един бар, клиентите се бяха разотишли и очите му фиксираха на бара една неземна красавица, страхотна, секси, облечена в костюм на дяволче. Сръбваше си питието безучастно, черната й опашка мърдаше лениво, изпод разкошните къдрици стърчаха мънички рогчета.
- Познаваме ли се отнякъде? – премести чашата си до нея. Когато очите им се срещнаха го прониза мълния, всичко се обърна в него – Сърф на Хаваите , Карнавалът в Рио , Октоберфест ?
Тя мълчаливо го наблюдаваше, докато той по стар навик се опитваше да я омае. С всички сили се стараеше, очакваше лесна победа както винаги. Почувства леко стягане в гърлото, обектът изглеждаше непробиваем, което още повече го въодушеви.
- Не летяхме ли заедно на делтапланер?
- Триста думи, почти всичките ги използва напразно – последва леден отговор.
- Три... – гърлото му се сви ужасно и той я позна.
В главата му нахлуха старите спомени, плявата от геройските му подвизи започна да избледнява. Да, това беше Тя! Всички потискани чувства се върнаха, прекрасните спомени с нея, дългите им разходки, безумната любов и страст ... дяволският й костюм започна да се оцветява в бяло и на гърба й започнаха да растат крила. Обзе го непознато желание, искаше я завинаги, каквото и да става ..
- Обичам … те ... завина ... – изхриптя той ...
Повече думи не му останаха и той със сетни сили я прегърна
- Цял живот те чаках, прощавам ти и снемам проклятието - промълви тя.
© Пламен All rights reserved.
... стара история 
