30 mar 2008, 9:11

Прокълнат на самота

  Prosa » Relatos
2.1K 0 3
2 мин за четене
"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна
ревност. Сега стоя там самичак под дъжда, плачещ за теб, за това,
 което си обещахме. Това, което чакахме толкова дълго да се случи,
 бяхме толкова близо. Колкото повече време минава, толкова
повече расте болката. Моля се на господ да те върне при мен. Без теб
не съм същият щастлив човек, който бях. Не ти липсват дните,
когато никой не можеше да ни раздели, защото любовта ни беше
 по-силна от всичко друго. Винаги гледах да си щастлива. Винаги
гледах да не правя грешки. Колко много ми липсваш. Знам, че и да
 искам, няма да мога да спра да те обичам. Както ми каза една
приателка: "Винаги ще се сещаш за нея, дори като остарееш ще си
 казваш - имаше едно момиче, толкова много го обичах." Знам, че дори
 и да искам няма да мога да те забравя, толкова навътре си влезнала
 в сърцето ми и не мога да те махна оттам. Не мога да забравя този ден,
 в който за последно те видях. Отначало ти плака, макар че ти искаше
 да ме оставиш, аз толкова много се сдържах. Имах чуството, че
няма да мога да плача. Нямахме много време и аз те попитах:
"Сигурна ли си, че искаш това?" Ти просто ми отговори: "Да." И тогава
 изостанах назад, защото усетих колко сам отново оставам, че няма
повече да те видя, че изгубих най-ценното нещо в живота ми. Ти
се обърна, видя ме как плача, дойде, прегърна ме, а знаех, че това
 е за последно. В посления ни час заедно не можех да спра да
 плача, защото ти беше най-хубавото нещо в живота ми. Показа
 ми, че мога и аз да бъда истиски обичан, защото преди теб никоя
 не го показа, както ти ми го показа. Сърцето крещи от яростна
 болка за това, че отново е разбито. Много пъти го въстановявах.
Но този път липсваха цели парчета и така си останах с разбито
 сърце. Аз съм един убиец. Убиец на любов. А пръстенът все още стои
 в мен да ми напомня, че съм прокълнат да съм сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МиТаКк Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • tova koeto si napisal e mnogo trogatelno
  • написаното е толкова страхотно ,че докато го четох очите ми се напълниха със сълзи... ;( няма смисъл от повече думи написаното по - горе само говори ....
  • Хей,горе главата! Всяко зло за добро - няма да си вечно сам иначе ми харесва,искрено е..

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...