"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна
ревност. Сега стоя там самичак под дъжда, плачещ за теб, за това,
което си обещахме. Това, което чакахме толкова дълго да се случи,
бяхме толкова близо. Колкото повече време минава, толкова
повече расте болката. Моля се на господ да те върне при мен. Без теб
не съм същият щастлив човек, който бях. Не ти липсват дните,
когато никой не можеше да ни раздели, защото любовта ни беше
по-силна от всичко друго. Винаги гледах да си щастлива. Винаги ...