Пролет

(Из цикъла “Четирите годишни времена”)

Напъпили плодни дървета се радват на слънце и безоблачно небе. Свежа синева гали окото на усмихнати мъже, забързани към офисите. Приветливи баби и дядовци щъкат из пазара  и пълнят торбичките с пресни къдрави салатки и румени репички.  Дечица  с огромни раници на гърба крачат към  училище с букети свежи цветя  в ръце. Цветя за любимата учителка по случай 8-ми Март.

         Малък и голям Сечко са вече далече. Снежните виелици и студът са отлетели като прелетни птици. Време е да се върнат щъркелите и лекокрилите лястовички,  прекарали тежката зима край южните морета.

         Предвестниците на пролетта са вече тук и ремонтират семейните гнезда, пострадали през зимата от палави врабчета, самонастанили се в техните изоставени гнезда.  Прозорците са широко отворени и котаракът “Миша” хитро се усмихва на приятелчетата си, прелетели от топлите страни, като им маха с рунтавата си лапичка за поздрав.

         В къщите и дворовете кипи труд, всеки чисти и подрежда занемарената през зимата къща,  греблата и лопатите шетат из дворовете  и придават празничен вид на старата селска къща.

         Кокичетата са изчезнали отдавна, сега в градинката е цъфнал минзухар, напъпили са лалетата и нарцисите. Скоро малката цветна леха край оградата ще запламти с огнените багри на пролетните цветя. Подрязаните още през есента рози също са напъпили и новите филизи  само след месец-два ще се покрият с  цвят. Белите рози, лилавите перуники, ще съседстват с бледата чайна роза, която ще пръска уникалния си аромат в свежия пролетен въздух, пропит с миризмата на нов живот.

      Червейчета и разноцветни буболечки лазят из градината, работливи мравки се огъват под тежестта на огромни сламки, които мъкнат към домовете си. Черната влажна земя сякаш кипи, вълнува се и няма търпение да даде нов живот на тревички и плодове, на млади фиданки и малинови храсти,  да влее жизнените си сокове в цъфналата ябълка и да обагри в розово парфюмираните вишневи цветчета.

         Докато ручейчето лъкатуши из раззеленилата се ливада, лотосите в Борисовата градина също се готвят да дадат ново поколение красиви цветове.

         Ето че отново по тротоарите се появяват разноцветни маси и столове и канят минувачите на чашка  еспресо “Лаваца”. Не се учудвайте, че все още чадърите не са опънали крилата си, сега слънцето гали като ръката на любимото момиче, то ни дава нежна,  ефирна топлина, която прониква в нас, за да ни събуди от зимната летаргия, за да раздвижи кръвта ни и за да се пробудят чувствата ни, заспали през дългата и мразовита зима.  Фонтаните в парка отново весело подскачат и освежават  въздуха, младите светлозелени листа на дърветата поемат влагата им и стремглаво се спускат в новата пролетна фиеста.

         Наоколо животът се възражда, с това се появява и надежда за по-красив и по-приятен живот.  Всяко ново стръкче зеленина е една нова надежда,  всяко ново клонче на цъфналата слива е ново начало, даже малкото пухкаво полско мишле гледа на света с очи, пълни с жажда за живот.

         От памтивека хората посрещат Новата година с надеждата, че тя ще им донесе здраве, радост, щастие и благоденствие.  Пролетта е времето, когато тези пожелания ще се осъществят, затова тя е очаквана с такова нетърпение, с такава надежда. Е, случва се да изпитаме и разочарования, но през пролетта те не причиняват силна болка, свежият въздух, кадифените слънчеви лъчи омекотяват пропадането на илюзиите. Надяваме се “утрето” да бъде по-хубаво,  успехът да сполети и нас, любимият да се завърне като блудния син,  момичето на нашите мечти да види любовта, която ни изгаря, музата да ни прошепне нови красиви стихове, а децата да ни носят радости и успехи.

         Погледнете тези старци в Докторската градина, сякаш са се подмладили с 30 години, усмихнати, те оживено разговарят и даже хвърлят любопитни погледи към трите дами, седнали на пейката срещу паметника. В очите и на едните, и другите играят малки пламъчета, запалени от пролетната свежест, от слънчевите лъчи, галещи побелелите им коси. Пролет е дошла, бебета, родени през зимните месеци, за пръв път се радват на “слънчо” и за пръв път виждат красотата на пролетта, тяхната първа пролет. Те са символи на вечността на живота, на новото начало, на новата надежда, която се ражда в душите ни всяка пролет.

         Мало и голямо се е накичило с красиви мартенички, ту пухкави топченца, ту “пижо и пенда”, или гривничка в традиционните бяло-червени цветове. Не са ли и те символи на нов живот, на нова надежда, на ново начало?

         В Докторската градина отново се разхождат млади майки с бебета, дечица тичат по алеите и гонят топката, възрастни дами и господа усмихнати флиртуват, спомняйки си тяхната “пролет”, която никога вече няма да се върне.

         Но пролет ще има за всеки, за млади и стари, за мъже и жени, за деца и старци, за всички живи твари пролетта ще дойде и ще им донесе новото начало, новата надежда, новия живот.