2 may 2005, 20:58

ПРОПАСТ 

  Prosa
1690 0 8
5 мин за четене
Казваше се Ланди, живееше на осемнайсетия етаж и винаги се бе страхувал от Прозорецът на Детската. Самата "Детска" беше обикновена стая с легло, маса, стол, библиотека, плюшени играчки и всичко друго, от което се нуждае едно шестгодишно момченце, но нищо не можеше да бъде наред, докато съществуваше Прозорецът.
Първо, през Прозореца всичко изглеждаше чуждо, далечно и поне десетократно умалено. Второ, отваряше се лесно и кой знае защо - нагоре, плъзгайки се в два отвесни улея по дължината на рамката.И трето...Мама винаги заплашваше, че ще провеси Ланди от външната страна и що го върже да виси там, ако не го вижда да рисува по шест часа, шест дни седмично.
Поне шест часа.
Поне шест дни.
И Ланди рисуваше, седнал в потока слънчеви лъчи;русата му коса грееше на светлината, лицето му отразяваше белотата на листа, а ръчичките стискаха флумастера и старателно нанасяше контурите на поредната разкрачена човешка фигура...Корабче...Наклонена къща...Или птица с едно око.
(В рисунките на Линди птиците бяха с по едно око)
На неравномерни интервали от време вратата се отваряше и в процепа заставаше главата на Мама. Мама чевръсто оглеждаше позициите, осмихваше се окуражително, после главата й се скриваше и вратата се затваряше.
В такива случай позициите бяха запазени.
Случваше се обаче главата на Мама да се показва точно когато Ланди обикаляше масата, за да се поразкърши; тогава Мама решаваше, че рисунката от цял час стои недокосната и първо удряше, а после заплашваше, че при следваща подобна ситуация ще завърже Ланди от външната страна на Прозореца.
И Ланди знаеше, че ще го направи.
Той често се бе замислял, но никога не бе проумявал откъде започваше всичко;рисуването, стаята, белите листове и Мама с течение на времето се бяха превърнали в неделими частици от неговия детски и по детски прозрачен свят, през който като безплътни сенки преминаваха надеждите за много (безброй много) свободни минути, пълни до горе със слънце и щастие.Виждаше приятели - момченца и момиченца - и се втурваше с протегнати ръце към тях, но приятелите се оказваха просто песънчинки, плод на собственото му несъвършено съзнание. Виждаше птички, стрелкащи се над петнистите алеи на някакъв парк, но птичките замръзваха в неестествени фулмастерни пози...И всички бяха с по едно око.
А сълзите не помагаха...
От гледна точка на Мама, връзката между намерения и реалност се получиха за пръв и последен път някъде в началото на лятото. Беше горещо. Прозорецът зееше отворен, вън слънцето мудно тътреше към нажежения и опънат като струна хоризонт, а Ланди подпираше отегчено главата си и отегчено търсеше нещо за прерисуване измежду страниците на оръфан комикс. Минутите се топяха...И дали заради тишината или заради хипнотичното въздействие на пъстрото списание, Ланди докосна челце и в същия миг заспа.
-...каква грешка!
Събуди се с болка на раменете и никак не разбираше за каква грешка ставаше дума. Сънят мързеливо събираше пърцалките си, несръчно ги спретваше в тежко вързопче, тъпчеше на място и се въртеше около оста си, за да не остави неприбрана частица от себе си. После, убеден, че всичко е готово, метна вързопчето на гръб и полекичка, залитайки на кривите си крачета, тръгна да търси изход от положението.
-Каква грешка,Ланди! Каква грешка...
Гласът принадлежеше на Мама и в следващите три секунди Ланди разбра всичко.
Висеше от вътрешната страна на Прозореца; дланите му стискаха долната рамка, някакви ремъци стягаха тъничките му китки и уж му помагаха да не падне, а очите му бяха стиснати грубо с дебела и плътна кърпа. За миг си престави пропаста под краката си...осемнайсет етажа, един след друг до дъното на безната и от гърдите му се откърти продължителен писък.
-Ма... - сълзите бликнаха изпод притиснатите му клепачи и попиха кърпата. От съня в съзнанието му не бе останал и помен.
-Ма...?
(един до друг до дъното на безната)
-Мамо?
(Дъното на бездната)
-МАМО?
Да.Но Мама, вместо да стисне здраво детето си , вместо стисне здраво детето си, вместо да стисне много здраво и да го изтегли обратно в стаята, вместо това или каквото и да е друго, преряза с нещо ремъците.Линди усети как тялото му натежа двойно, как пръстите му изпускат рамката на Прозорецът и почти видя как полита надолу, покрай осемнайсетте етажа с разперени ръце и развята коса, докато телцето му се разбие с пукот в тротоара пред входа и кръвта се плисне върху нагретите от слънцето плочки.
(кръвта му...)
Нов писък се изгуби нейде в топлината.
Ланди висеше, стиснал с всички сили живота си...Дишаше в лицето на топлата панелна стена, а сълзите му попиваха в стегнатата през очите му кърпа.За миг му се стори, че би рисувал дълго, би рисувал непрестанно, час след час, ден след ден, цели месеци, години, столетия, само да не е тук сега. Само да усети твърда земя под краката си.
(Земя под краката си)
-МАМО?
(докато телцето му се разбие...)
-МАМО?
(..и кръвта му плисне..)
...върху нагретите от слънцето плочки.


Едновременно, в средата на една зашеметяваща секунда, се случиха две неща:Прозорецът се плъзна в улеите и оглушително тресна върху долната си рамка. А Ланди изгуби съзнание.
Но той не полетя в пропастта, покрай осемнайсетте етажа и телцето му не се разби върху земята. Той през цялото време бе висял от вътрешната страна на стената и сега просто тупна на пода в стаята.
Мама се ухили, засмя се, гласът се извиси в тишината на следобеда;накъдри се, начупи се, затрептя...Трептя дълго, трептя в едно с вярата, че от днес Ланди ще рисува по собствено желание...Ежедневно. Неуморно. До безкрай.
Но Мама не бе разбрала другото.
Тя още незнаеше, че на перваза - току на долната рамка на Прозореца - вече изстиват осем детски пръстчета...



ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ КОЙТО СМЯТАТ , ЧЕ ПРЕКАЛЕНИЯТ РОДИТЕЛСКИ КОНТРОЛ Е ОТ ПОЛЗА ЗА ДЕЦАТА ИМ!!!
(замислете се какво им давате и какво им причинявате понякога)

© Христо Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • хммм бива да го покажа на майка това щот леко строга се пада но пак не е прекалено много иначе много ми харесва ... типично твой стил а това за стиьзн много ме кефи имаш една 6 от мен
  • хъммм... ами жалко че не всички са като теб... бъди добра и възпитавай децата си добре.. ... дано всички да са добри!
  • ОК. Не мога да те разбера - моите родители не са били такива - сама съмм си определяля "наклона".... И мисля, че и аз не съм такава майка - поне дъщеря ми прави каквото си реши - в рамките на безопасното за здравето. Но щом казваш - може и да има
  • Произведението е създадено точно за такива родители, включително и майки.. добре в такава голяма степен може би са изключително малко... но се замисли, колко майки имат болни амбиции, колко майки искат децата им да постигнат това което те са си мечтали, всичко почва от "добрите намерения", а не рядко родители прилагат начина за възпитание пренесени от тяхното възпитание като малки.. насилието се предава ... Но да такива родители не бива да се наричат така.. колко и жестоко да звучи!
  • Ох, отдъхнах си... Темата е ужасно дълга и обстоятелтвена, но ми се струва, че ако има изобщо такива хора, то те със сигурност не биха могли да бъдат наричани мама . За бащите може и да си прав
    Иначе ефектът на разказа си го постигнал. Не ми излизаше цял следобед от главата и ужасно ти бях ядосана.
  • Е надявам се не сметнахте че става дума за мен... ... не няма общо, аз съм си лъчезарен имам най - готините родители на света.. леко строги но аз знам какво са жертвали за мен.. не това е само арзказ предупреждение.. защото има такива семейства, има и такива родители!!!
    а Стиван Кинг е казал: "много хора ми казват, че съм ужасен човек, а не е така.Аз имам сърце на малко момченце...
    ...стой на бюрото ми, точно до котията с пурите"
  • ужасно е, съжалявам, ако с теб са се държали така, имаш нужда от професионална помощ
  • По странен начин ми напомни Стивън Кинг.Хубаво е. Харесва ми.
Propuestas
: ??:??