Казваше се Ланди, живееше на осемнайсетия етаж и винаги се бе страхувал от Прозорецът на Детската. Самата "Детска" беше обикновена стая с легло, маса, стол, библиотека, плюшени играчки и всичко друго, от което се нуждае едно шестгодишно момченце, но нищо не можеше да бъде наред, докато съществуваше Прозорецът.
Първо, през Прозореца всичко изглеждаше чуждо, далечно и поне десетократно умалено. Второ, отваряше се лесно и кой знае защо - нагоре, плъзгайки се в два отвесни улея по дължината на рамката.И трето...Мама винаги заплашваше, че ще провеси Ланди от външната страна и що го върже да виси там, ако не го вижда да рисува по шест часа, шест дни седмично.
Поне шест часа.
Поне шест дни.
И Ланди рисуваше, седнал в потока слънчеви лъчи;русата му коса грееше на светлината, лицето му отразяваше белотата на листа, а ръчичките стискаха флумастера и старателно нанасяше контурите на поредната разкрачена човешка фигура...Корабче...Наклонена къща...Или птица с едно око.
(В рисунките на Линди птицит ...