Знаеш ли какво е пропъдено обичане? То е като неистиво отричане. Родено е от малодушие. И пари. Както те изгаря усещане за грях.
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена. А полирането не ми се отдава.
Завий ме с философията си. Може да не съвпада със моята. Но ще направи опит да ме съхрани. Обичам подхвърлени изрази. И срамежливо излъчване.
Ноктите ми по масата танцуват фламенко. Мислиш ли, че можем да проектираме дланите си? Отворени. Асимилирането ми отнема време. Понякога така и не съумявам да смеля... Миглите ми са брашнени... а странно - тази сутрин сапунените мехурчета не се пукат... мелничката на стената се повреди.
Стоновете ми се превръщат в зарчета. Ти винаги уцелваш чифт. Скрежна съм... в прошепванията си. А прагът на болката е толкова високо. И хрипти. Финалната права оставих зад себе си. Не ми се играят игри.
Думите ми са вече с протрити подмет ...