Пропъдено обичане
Знаеш ли какво е пропъдено обичане? То е като неистиво отричане. Родено е от малодушие. И пари. Както те изгаря усещане за грях.
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена. А полирането не ми се отдава.
Завий ме с философията си. Може да не съвпада със моята. Но ще направи опит да ме съхрани. Обичам подхвърлени изрази. И срамежливо излъчване.
Ноктите ми по масата танцуват фламенко. Мислиш ли, че можем да проектираме дланите си? Отворени. Асимилирането ми отнема време. Понякога така и не съумявам да смеля... Миглите ми са брашнени... а странно - тази сутрин сапунените мехурчета не се пукат... мелничката на стената се повреди.
Стоновете ми се превръщат в зарчета. Ти винаги уцелваш чифт. Скрежна съм... в прошепванията си. А прагът на болката е толкова високо. И хрипти. Финалната права оставих зад себе си. Не ми се играят игри.
Думите ми са вече с протрити подметки. Информацията за природата ми е заложена в клетките. Искаш ли генетичен анализ?
Не, не се страхувам. С чувствата не подхождам хазартно. Свикнах да се събуждам сама в леглото си сутрин. Не казвам, че ми харесва. Просто е по-лесно...
Ще погаля усмивката ти с треперещи пръсти. Ще приютя мечтите ти в шепите си. И ще ги поръся с дъжд. Помниш ли как лицето ми светеше? Когато докосна силуета ми в тъмното за първи път.
Сега само пари. И изгубих чувството за истинност. Неистово отричам всичко. Малодушие ли? Грях? Кажи му драскаща повърхност. И го прати във нищото. Пропъдено обичане? Безцветно. Уча се. И все по-малко ме е страх...
© Ралица Стоева All rights reserved.
