*

Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да му направят място. Пророкът се намести и благодари на водача на групата. Водачът му се усмихна.

- Друже, виждам, от далечен път идваш. Далече ли отиваш?

- Моя път няма край, но има цел. Да разпространявам духовното познание и да уча хората как да обичат.

- Добра цел е тази, но доста път ще изминеш.

- Повече път ще ме доведе до повече хора. Да си жива и здрава! – пророкът благодари на жената, която му поднесе храна.

Водачът изчака пророкa да се нахрани и след това се заслуша внимателно в тихия му мелодичен глас. Той слушаше, а след това говориха до късна нощ.

- Нашият живот тече в главите ни, тече и в делата ни. Много е лесно да помислиш нещо, да го кажеш, а още по-лесно е да го разкажеш на заинтригувани слушатели. Дори може на ръце да те понесат. На думи е лесно, но е много трудно тези, малките неща, за които говорихме, да ги накараш да текат в делата ти, да успееш да ги втъчеш в живота си. Това е само малка част от учението. Има множество тайни и науки, които могат да те доведат още по-близо до духовното познание. Виждам, че ти си буден младеж. Искаш ли да тръгнеш с мен и да станеш мой ученик?

Водачът помисли известно време. Нито прекалено много, нито прекалено малко. Точно, колкото трябваше.

- Учителю, аз с внимание слушах твоите думи и няма как да не се съглася с теб. Ще размишлявам над думите ти дълго време. Това, което ме спира да тръгна с теб и да узная тайните на света е, че още не съм овладял малките неща. Нека първо успея в това и после ще съм достоен да бъда твой ученик. Аз водя тези хора да потърсим ново място за заселване. Тази част на долината ни харесва. Убеден съм, че тук ще бъде изградено чудесно поселище. Още веднъж благодаря за честта.

Пророкът прие решението с разбиране. Рано или късно отново щеше да мине оттук.

**

Минаха седем години. Случи се пророкът отново да мине по тези места. На мястото на стана вече имаше голямо поселище. Многолюдна глъч се носеше във въздуха. Хората наоколо се наслаждаваха на живота, викаха, пееха, ядяха и търгуваха. Пророкът попита  група търговци за водача, с който се бе видял преди седем години. Упътиха го към къщата на старейшина на поселището. Старейшината веднага си спомни за него и го прие така сърдечно, все едно са се разделили вчера. Един приятелски разговор може да създаде приятелство за цял живот. Двамата говориха с удоволствие дълго време, а накрая пророкът поднови предложението си.

Старейшината помисли известно време. Нито прекалено много, нито прекалено малко. Точно, колкото трябваше.

- Учителю, в последно време успях да разбера как да използвам малките неща. Успях, но все още не съм променил напълно живота си. Тепърва започвам да го правя. Затова смятам, че все още съм недостоен да бъда твой ученик. Нека използвам възможността, която съдбата ми е дала. 

Пророкът пожела успех на старейшината. Трябваше да тръгва. Пред него имаше още много път.

***

Минаха още три пъти по седем години. Пророкът превали билото на планината и пред него се разкри долината, която бе посетил вече два пъти. Нейният вид го изненада. Преди тя изглеждаше сиво-зелено. Сега почти цялата долина беше на квадрати и правоъгълници в различни размери и цветове. Шарките на посевите и насажденията. Между тях се белееха нишките на пътищата, а главния път водеше към един голям град, опасан с крепостни стени. Пророкът тръгна по него.

Отне му половин ден, докато стигне. Спираше да почине до срещнато ручейче. Разквасваше уста със сочен плод. Когато наближи, разбра, че крепостните стени не са крепостни стени. Това бяха терасите на града. Явно нямаше кой да го напада. Стигна то първата двойка градски стражи и запита за Старейшината. Те му посочиха двореца в центъра.

Пророкът тръгна към него. Каменните зидове наоколо разказваха историята на каменоделството в този град. Почнали са абсолютно начинаещи. След това с упоритост и внимание са добили майсторство, а после съвършенство в обработката на камъка, в архитектурата и игривото съчетаване на различни стилове. Срещаше хора, които го поздравяваха с внимание и уважение. Мина покрай вратите на няколко религиозни и философски школи и тяхното състояние говореше за разцвета на тези науки в града.

Пророкът вдъхна атмосферата. Усети мислите на хората и те му дадоха покой. Усети чувствата на хората и се развесели заедно с тях.Така стигна вратите на двореца. На портите го чакаше най-големият син на Владетеля:

- Учителю, моля, последвайте ме. Вие сте очакван.

В централната зала Владетелят посрещна Пророка все така сърдечно и радостно. Настани го на челно място, а около него се наредиха всички останали. Пророкът помисли известно време. Нито прекалено много, нито прекалено малко. Точно, колкото трябваше.

- Владетелю, искам да ти благодаря. Искам да ти благодаря, че навремето не тръгна с мен. Искам да ти благодаря, че се отказа от всички тайни на света, за да си по-близо до света. Благодаря, че ми показа каква е истинската сила на малките неща. Благодаря, че ме научи.