*
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да му направят място. Пророкът се намести и благодари на водача на групата. Водачът му се усмихна.
- Друже, виждам, от далечен път идваш. Далече ли отиваш?
- Моя път няма край, но има цел. Да разпространявам духовното познание и да уча хората как да обичат.
- Добра цел е тази, но доста път ще изминеш.
- Повече път ще ме доведе до повече хора. Да си жива и здрава! – пророкът благодари на жената, която му поднесе храна.
Водачът изчака пророкa да се нахрани и след това се заслуша внимателно в тихия му мелодичен глас. Той слушаше, а след това говориха до късна нощ.
- Нашият живот тече в главите ни, тече и в делата ни. Много е лесно да помислиш нещо, да го кажеш, а още по-лесно е да го разкажеш на ...