22 ene 2012, 16:21

Прощално от твоята муза

  Prosa » Cartas
1.2K 0 7
2 мин за четене

 

Прощално от твоята муза

 

 

   Здравей! Аз пак съм тук. Твоята муза. Избягвам да се появявам, щом Галя е наблизо - зная, че не ме харесва. Не, няма смисъл да отричаш - чух я онзи ден: "Остави го този лист и вземи свърши нещо полезно! Ивка и Ванчето с палта от хиляда евро ходят, а аз?..." И на теб ти стана мъчно. И спря да пишеш. Остави химикалката, а тя от самота се разрида. Заплака и старичкото ти пиано - то така обича да свириш на него, а клавишите са потънали в прах. Знаеш ли, аз също зароних сълзи. За теб... и за себе си.

  Защото те обичам. Не искам да си ходя. Толкова ми е хубаво, когато пишем заедно - аз шептя в ухото ти, а ти драскаш припряно върху белия лист. После поглеждаш творбата и сълзи на щастие изпълват очите ти! Натискаш бутоните бързо, въодушевено, качваш написаното в онзи сайт и добрите поети възторжено коментират. А ти се радваш като малко дете.

 Вчера през главата ти дори мина мисълта за самостоятелна стихосбирка! Решил си да събереш всичко дотук и да го издадеш под името "От мен и моята муза за вас". Щастлива съм! Това ще бъде доказателството, че между нас винаги е имало и ще има една тъничка златна нишка, неподвластна на времето и разстоянието... Че всички онези безсънни нощи са си стрували... Че никой и нищо не може да ни раздели...

  Знаеш ли, в полунощ аз пак ще дойда. Ще ти донеса червена роза от Света на приказките - да пишеш за нея. Тя не е обикновена роза - при допир с кожата се превръща в ситен прах и чак тогава започва да ухае. Уханието, което се разнася от нея, е ароматът на Любовта - неуловим, неописуем, но дразнещ сетивата и палещ гърдите. Щом го усетиш, аз ще си отида. Ти повече няма да имаш нужда от мен. Любовта ще те води, съветва и брани, тя ще ти прошепва какво да напишеш на белия лист. А аз ще се завръщам само когато останеш сам в празната стая с пианото и поглед, вперен някъде там... Не, не плачи! Аз пак ще те навестявам, ала ще бъде за кратко. Ще те докосвам нежно с перото на поезията и ти отново ще можеш да пишеш...

 Трябва да тръгвам! Галя се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви
  • Поздравления! Харесах!
  • Не предполагах, че една Галя ще коментира произведението! Дано не сте се засегнала, просто името случайно ми дойде в главата, нищо лично, разбира се Чудех се как да назова твърдата и непреклонна героиня и реших, че името на тази смела и решителна жена трябва да е Галя Благодаря, че споделихте
  • Надявам се действително да съм започнала да си изграждам собствен стил - досега като че ли писането ми беше по-скоро лутане в търсене на точния изказ и начин на изразяване Благодаря за хубавите думи!
  • Познато и много, много приятно
    В твой стил точно!

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...