Прощално от твоята муза
Здравей! Аз пак съм тук. Твоята муза. Избягвам да се появявам, щом Галя е наблизо - зная, че не ме харесва. Не, няма смисъл да отричаш - чух я онзи ден: "Остави го този лист и вземи свърши нещо полезно! Ивка и Ванчето с палта от хиляда евро ходят, а аз?..." И на теб ти стана мъчно. И спря да пишеш. Остави химикалката, а тя от самота се разрида. Заплака и старичкото ти пиано - то така обича да свириш на него, а клавишите са потънали в прах. Знаеш ли, аз също зароних сълзи. За теб... и за себе си.
Защото те обичам. Не искам да си ходя. Толкова ми е хубаво, когато пишем заедно - аз шептя в ухото ти, а ти драскаш припряно върху белия лист. После поглеждаш творбата и сълзи на щастие изпълват очите ти! Натискаш бутоните бързо, въодушевено, качваш написаното в онзи сайт и добрите поети възторжено коментират. А ти се радваш като малко дете.
Вчера през главата ти дори мина мисълта за самостоятелна стихосбирка! Решил си да събереш всичко дотук и да го издадеш под името "От мен и моята муза за вас". Щастлива съм! Това ще бъде доказателството, че между нас винаги е имало и ще има една тъничка златна нишка, неподвластна на времето и разстоянието... Че всички онези безсънни нощи са си стрували... Че никой и нищо не може да ни раздели...
Знаеш ли, в полунощ аз пак ще дойда. Ще ти донеса червена роза от Света на приказките - да пишеш за нея. Тя не е обикновена роза - при допир с кожата се превръща в ситен прах и чак тогава започва да ухае. Уханието, което се разнася от нея, е ароматът на Любовта - неуловим, неописуем, но дразнещ сетивата и палещ гърдите. Щом го усетиш, аз ще си отида. Ти повече няма да имаш нужда от мен. Любовта ще те води, съветва и брани, тя ще ти прошепва какво да напишеш на белия лист. А аз ще се завръщам само когато останеш сам в празната стая с пианото и поглед, вперен някъде там... Не, не плачи! Аз пак ще те навестявам, ала ще бъде за кратко. Ще те докосвам нежно с перото на поезията и ти отново ще можеш да пишеш...
Трябва да тръгвам! Галя се върна.
© Яна Все права защищены