Прощално от твоята муза
Здравей! Аз пак съм тук. Твоята муза. Избягвам да се появявам, щом Галя е наблизо - зная, че не ме харесва. Не, няма смисъл да отричаш - чух я онзи ден: "Остави го този лист и вземи свърши нещо полезно! Ивка и Ванчето с палта от хиляда евро ходят, а аз?..." И на теб ти стана мъчно. И спря да пишеш. Остави химикалката, а тя от самота се разрида. Заплака и старичкото ти пиано - то така обича да свириш на него, а клавишите са потънали в прах. Знаеш ли, аз също зароних сълзи. За теб... и за себе си.
Защото те обичам. Не искам да си ходя. Толкова ми е хубаво, когато пишем заедно - аз шептя в ухото ти, а ти драскаш припряно върху белия лист. После поглеждаш творбата и сълзи на щастие изпълват очите ти! Натискаш бутоните бързо, въодушевено, качваш написаното в онзи сайт и добрите поети възторжено коментират. А ти се радваш като малко дете.
Вчера през главата ти дори мина мисълта за самостоятелна стихосбирка! Решил си да събереш всичко дотук и да го издадеш под името "О ...