9 jul 2010, 22:42

Прости за времето 

  Prosa » Otros
812 0 4
2 мин за четене

 

Прости за времето

 

Прости за грешката, че те дарих да си вечен.

Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.

Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.

Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев.

Така се случва.

Синът е помирисъл мистиката,

късно е да изтриеш усмивката на промяната.

Сълзите губят смисъла си, събрани и поднесени.

Вземи късчета от разпиляната им любов.

Време е за полета на последната ти мечта,

тази, плахата.

Време е да повярваш в образа, гледащ те от другата страна на огледалото.

Време е да се събудиш за съня ти, в който си Бог.

Жалко е, че следващият миг е толкова кратък.

Тъжно е, че си обречен да го изживееш само веднъж,

днес в процепа, когато времето забравя за себе си.

Днес, когато Бог затваря очи.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... а Бог гледа от двете страни на процепа... и нищо, че е затворил очи за Времето... мигът е Вечност... понякога...
  • Хубаво е... !
  • Време е за полета на последната ти мечта, тази, плахата.
    Време е да повярваш в образа, гледащ те от другата страна на огледалото.

    Това най-много ми хареса
  • За миг ме накара да повярвам, че някъде дълбоко в мен има смисъл, че никога не е късно човек да получи втори шанс. Въпреки че тъжни спомени нахлуха в съзнанието, лека усмивка се прокрадна по устните...
Propuestas
: ??:??