wishpin (Георги)
44 25
Jul 9, 2010, 10:42 PM

Прости за времето 

  Prose » Others
814 0 4
2 мин reading

 

Прости за времето

 

Прости за грешката, че те дарих да си вечен.

Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.

Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.

Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев.

Така се случва.

Синът е помирисъл мистиката,

късно е да изтриеш усмивката на промяната.

Сълзите губят смисъла си, събрани и поднесени.

Вземи късчета от разпиляната им любов.

Време е за полета на последната ти мечта,

тази, плахата.

Време е да повярваш в образа, гледащ те от другата страна на огледалото.

Време е да се събудиш за съня ти, в който си Бог.

Жалко е, че следващият миг е толкова кратък.

Тъжно е, че си обречен да го изживееш само веднъж,

днес в процепа, когато времето забравя за себе си.

Днес, когато Бог затваря очи.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ... а Бог гледа от двете страни на процепа... и нищо, че е затворил очи за Времето... мигът е Вечност... понякога...
  • Хубаво е... !
  • Време е за полета на последната ти мечта, тази, плахата.
    Време е да повярваш в образа, гледащ те от другата страна на огледалото.

    Това най-много ми хареса
  • За миг ме накара да повярвам, че някъде дълбоко в мен има смисъл, че никога не е късно човек да получи втори шанс. Въпреки че тъжни спомени нахлуха в съзнанието, лека усмивка се прокрадна по устните...
Random works
: ??:??