Можем ли да обичаме? И знаем ли как да изразяваме любовта си? Защо, вместо да пишем любовни писма, идващи право от сърцето, цитираме банални балади в скайпа си? Защо ни е по-лесно да напишем в някой форум "Обичам те, мило!", отколкото да докажем това?

    Че мрежата отдавна е станала най-(без)полезната и обсебваща част от живота ни, е ясно. Но нима там трябва да изживяваме и връзките си? Защо ни е по-лесно да чатим до 3 през нощта с възлюбения си под чуждо име, отколкото да отидем при него и да се представим? Защо ни е по-лесно да се разкрием пред гаджето си в мрежата, отколкото в един чист и откровен разговор, взирайки се в звездите? Май нашето поколение не знае силата на казаното в очите...

    Започваме, изживяваме и прекратяваме връзки в скайп, а не познаваме истинските приятели. Когато бях на 14, си говорехме до къъъсно пред блока - чак докато родителите ни притеснено не слизаха да ни напомнят колко е часът и че е опасно да стоим навън сами. Днешните родители са спокойни, че децата им са у тях, без да допускам и за миг, че компютърът, който държи отрочето у дома, е най-големият му враг. Израстваме като личности в мрежата, без да знаем какво е да си личност в реалния живот. И напук на всички разбирания досега, смятам, че повечето от нас са истински само в чата, а навън се боят да покажат себе си. Защото зад палавия ник и оригиналния аватар е лесно да бъдем себе си: ако някой не ни харесва, просто го блокираме. Липсата на такава опция в живота ни кара да поддържаме стереотипи, да влизаме в чужда кожа и да губим себе си. Грешката в чата води до създаване на нов профил. Грешката в живота води до рухване на личността.

    Имаме хиляди емотикони, но не и емоции. И защитаваме мнението си във форумите, но не и пред хората. Даваме анонимни съвети кой как да си живее живота, без да сме сложили в ред нашия собствен. Изпращаме картички със сърца, а нашите са празни. Смеем се на абсурдни клипчета, без да осъзнаваме колко сме смешни ние самите отстрани. Радваме се, ако сме модератори в някой сайт, защото можем да контролираме ставащото там, но не можем да контролираме нас самите. Харесва ни да разполагаме с власт, но не знаем как да я използваме справедливо. Избиваме комплексите си, вместо да се приемем каквито сме.

    А можеше да е толкова по-лесно! Вместо да правим глупави тестове във фейсбук, да излезем на въздух с приятели. Вместо да висим в Aha.bg, да се престрашим да се запознаем със сладура от фитнеса. Вместо да пращаме съобщения с червени туптящи сърчица, просто да се обичаме...