Глава Втора
Хината стоеше до прозореца на стаичката с поглед към празната улица, но не я виждаше, бе много далече от земното, на милиони километри, в съзнанието и излизаха сцени, много сцени, тя се объркваше, не знаеше какво да прави и какво да не прави, искаше ù се да избяга - още сега можеше да напусне сградата... дали някой щеше да забележи липсата ù? Та тя беше тихото малко момиченце, което е Невидимо! На първия изпит за чунин бе стояла до Наруто толкова време, докато той я забележи. В главата ù се обади едно тихо и подтискано до тогава гласче, но все пак я забеляза! Лека надежда обля Хината, но тя веднага се стопи и сля с тъмната стая. Пред очите и излезе Тсунаде. Последният им разговор беше направо мъчителен. Как можаха да я изпратят на мисия само с Наруто - само с него! Това означаваше, че на връщане на всеки 2 минути щеше да да е в безсъзнание... сама с него... подиграваха ли ù се? - Отново я обля гняв... щеше да се изложи пред Наруто, щеше да се изложи и то много пъти, защо с ...