Просто съвет...
Просто съвет...
Ти, момиче, си сляпо да прозреш истината за любовта.
Момчетата за теб идват и бързо си отиват,
така както нощта идва след деня.
Живееш в собствената си илюзия
и се надяваш някой ден тя да стане реалност...
Ти... ти, момиче, избираш все неподходящи,
а след като си отидат, съжаляваш за тях...
Защо?
Твоето сърце вече не тупти за тях...
За теб те са просто никой,
едни разхождащи се без лица тела.
Не трябва да те е грижа какво чувстват те,
щом тях не ги е грижа какво чувстваш ти...
Някой ден, момиче, ще се намери един,
на който ще му пука за теб,
а дотогава, ти не бързай и не съжалявай за тези,
които не заслужават...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados
