Просто съвет...
Просто съвет...
Ти, момиче, си сляпо да прозреш истината за любовта.
Момчетата за теб идват и бързо си отиват,
така както нощта идва след деня.
Живееш в собствената си илюзия
и се надяваш някой ден тя да стане реалност...
Ти... ти, момиче, избираш все неподходящи,
а след като си отидат, съжаляваш за тях...
Защо?
Твоето сърце вече не тупти за тях...
За теб те са просто никой,
едни разхождащи се без лица тела.
Не трябва да те е грижа какво чувстват те,
щом тях не ги е грижа какво чувстваш ти...
Някой ден, момиче, ще се намери един,
на който ще му пука за теб,
а дотогава, ти не бързай и не съжалявай за тези,
които не заслужават...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Димитрова Всички права запазени
