На Р
„Боже, дълъг е пътят
и е тежък товара…”
gabi-gabi
„Една сутрин се събудих напълно оздравял.” Такава е горе-долу последната реплика на онзи злополучен герой на Бото Щраус, след като дълго време бе боледувал раздялата си с неговата незаменима Ан. Проблемът е, че тя един ден внезапно го изоставила и той дълго време след това се тръшкаше и разхвърляше томахавки, защото не можеше да я прежали. В този епизод няма нищо ново, нито невероятно; случва се твърде често и дори не е лишено от баналност. И си го припомням не толкова поради обстоятелството, че ме е споходила подобна мелодрама, колкото поради наличието на терапевтичен ефект, просто ей така - от нийде – нищо. Тоест – болката е отшумяла и се събуждаш здрав и чисто нов. Разликата все пак е, че в онзи разказ това е своеобразен финал, докато при мен – своеобразно начало. В този смисъл моята намеса би трябвало да е едно продължение на онази приключена история, защото все ми се струва, че е доста трудно осъществима подобна терапия; някак ...