Юмпе съм аз, къзъм, Юмпето от Кадънка. А то все – старицата с мантото, та старицата с мантото. Че каква старица съм аз? Направо съм си баба! Тъй ми и викат – баба Юмпе от Кадънка. Ей го де е нашто село, на един хвърлей път от Кърджали. Носим ние манта, и в студ, и в пек, адет¹ си ни е. И шалвари носим, ама вече са на изчезване. Преди, по живковите времена /Аллах да го порази и на оня свят, дето искаше да ни „възражда“ и що народ прокуди от родината, единствената, дето я имаме, в оная, другата – старата!/, та тогава по едно време ги бяха забранили, ама на птичка можеш ли да заповядаш да си смени перата и пак да пее? Не става! Носехме си ги ние, къде тайно, къде явно. А сега младите станаха модерни европейци и американци, внуците се раждат там, по света, а родините – една сюрия, да ги питаш какви са, турци ли са, българи ли са или немци, испанци, французи – не знаят!  Ние, старите, се топим, на доизживяване сме, дето казват по телевизията. То и Кадънка вече я няма, баталясано² ни е селото. Сега сме от Безводно, съседното. Преди, едната махала – турци, другата – помаци, през три баира двете, пък селото – едно. И с кадънчани така – няма го селото вече, та се водим безводненци, само буренаци и камънак в Кадънка, и то, повечето – под водата на язовира. А беше голямо село, пълно с берекет – и деца, и стока³  много… Изниза се народът – я в Турция, я по света. И мойте, и те – двамата ми икизи⁴ Сали и Сабри, единият – в Англия, другият – в Германия, и снахите по някое време – след тях. С внуците по Скайпа, не мога да им смогна – една турска дума, една – не знам каква, не им разбирам. С преводач да си говорим, доживяхме! Одъртях аз, къзъм, а каква бях на младини – серт мома, буйна кръв и снага като фиданка! А сега – на два ката свита, кръстът боли, краката не слушат, главата се върти, сляпа с едното око, с другото ухо – глуха… чурук! Добре че щерката е при мен, че ме наглежда. Ама и на нея очите ù – все в града. Мома си остана и все се момее – пък как не се намери едно свястно момче и за нея, ама инат и урсуз⁵ –  все избира! От избиране ще си кукува на стари години, майка си като погребе, с кокошките и с кравите ще живее!

  И вика вчера внучката на Йълъдз, братовчедката, от града: „Хайде, бабо Юмпе, да дойдеш у нас,  ще те водя на пазар!“ Че защо ми е пазар на мене? Той пазарът си ми е на село, в бахчето⁶ – и доматите му домати, и краставиците краставици, и арпаджик⁷ си имам, берекет версин, и млекце от кравите, и яйчица от носачките. Всичко си имаме ние, а в града е скъпотия.

  Верото, вика, не расте в градината, а в бакалията при вас няма от две седмици. И разправя, че и олио имало евтино в Билата. С един лев по-малко, отколкото на село, и давали по повече – по три бутилки на човек. Аз, вика, три бутилки, ти – три, от едната верига, от другата, от третата, и ето ти – печалба десетина лева! Пусти да опустеят и Билите му, и печалбите! Да мъкна аз старите си кокали из Били и небили, да жъна олио, дето не съм го сяла!

  „Не се бой, бабо, майтапя се“, смее се Елис, „Мустафата с колата ще обикаля из Билите, ние само ще се разходим из чаршията. Няма да те карам да мъкнеш стекове с олио“.

  Няма да ме караш, я! Аз навремето каквото е трябвало, съм го мъкнала. С две деца в бохчите на гърба и едно, хванато за полата, чак до Рибен дол съм ходила по чукари и алчаци⁸ покрай гер-мешелъка⁹, та до арка¹⁰ и обратно, чували с брашно съм влачила!

  Ама придума ме! И на мен, старата брантия, прииска ми се да си поразмърдам кокалите, свят да видя. Хич да не я бях слушала! Огън да ги гори и Билите, и Техномаркетите им ниедни! Душицата ми изгориха. Оня хаирсъз¹¹, ако ми беше счупил нещо, цяла година в гипс щях да ходя, че трудно зарастват, пущините, на тая възраст. Отървах се аз, с един навехнат глезен и уплах, че Айшето после три пъти куршум да ми лее…

  Ама да почна аз отнапред. Излизаме ние с Елис на чаршията. То магазини бол, ама пара йок, само се кьориш из джамлъците. Викам си, да взема поне нещо от кумова срама. Къде, къде – в супермаркета, огън да ги гори и маркетите му! На касата – стои оня ми ти левент, един такъв, карабаш¹², с ястъклия¹³ мустаци, хубавец! Викам си, от нашите ще да е.  Казвам:

  – Екмек вар? Кач пара?¹⁴

  Той ме гледа и очите му святкат, накокошини се един, цял настръхна.

  – На български, бабче, не разбирам! – казва строго.

  Всякакви ги има, става янлъш¹⁵. Някои се сърдят, други са любезни. Ама цял живот с турци живеят, два-три лафа да бяха научили, ей така, за моабет и за икрам¹⁶ зарад белите ни коси – йок!

  Ама пак добре, такива са кът, даже и в града. Повечето са наши, знаят си турски. Не си в небрано лозе всеки път, гаче речеш да отвориш уста – ще те изслушат, ще помогнат. И не гледат отвисоко. Карат те да се чувстваш у дома, свой.

  Зех си аз екмека, турнахме го в бохчата на Елисчето и еваш–еваш, назад, към Мустафата, ама пусто сърце, не трае – пак се кьорим из джамлъците.

  Тук магазин, там магазин, стигнахме до един паркинг, оня, до Белия блок, дето там все даянят¹⁷ дядовците от орталъка и подпират пейките в градинката.

  Викам аз на Елис: „Да седнем малко, че бактисах¹⁸!“  Седнах аз, ама от софрата – че на земята! Тръгвам да пресичам, Елис – по мене, и с едното ухо чувам: „Вай, дур¹⁹!“

  Дур, дур, ама геч²⁰! Стана белята! Оня се юрна като развързан коч, само че назад, окьоравя ли и той, не знам, и ме цапна в бута. Аз – на асфалта, а той, разгеле, спря. Подпирам се аз на бордюра с едната ръка, ама ногата не ще да се прибира, стърчи окумуш²¹.

  Един гледа отстрани и ми вика: „Сядай, абла²², да не опънеш петалата!“ Каква абла, бе, я се виж ти: побелял като снега на „Чиляка“, сбръчкан като гьон, с бастун, по-камбур²³ и от мене! Елис му хвърли един мразовит поглед, ама го послуша, сложи ме да седна на стълбите пред джамлъка.

  И айде на сеира! Събраха се един билюк хора. Аз, боли ме бутът, глезенът – като свински тулум²⁴, седя и: „ох!“, „ах!“ Ожали ме народът. И се хвърлят на шофьорчето.

  А то, диване, седи в колата и не излиза, хвана го шубето. До него една, по-дърта, и тя стои. А ония около мен вдигнаха гюрултия:  „Уу, гьонсурат^25! ! Мискин! Къде гледаш, бе, серсем?“

  В туй време излиза една от аптеката – шишман  кадън²⁶, с дънки и дълга блуза, с очила. С един шал карамазъ²⁷, еша си няма, бяла, бяла, слънце не видяла, пращи от здраве. Що чиниш в аптеката, ма? Брошурите ли ще четеш? Намерила му колая! На такива –  един къч в бута и на полето – да видят как се екмек изкарва с пот на челото!

  Спря се тая до колата и взе да се кьори, гаче го кандърдисваше да слезе. Избакати²⁸ си очите! Как не каза само: „Сезам, отвори се!“, не знам.  Еле, осафери²⁹ се момчето, помръдна гюч-биля³⁰. Оная пък до него измърмори нещо. То бутна вратата и излезе.

  Шишманката светна като фенер пред Бабъ Али³¹. Вика: „Младо е момчето, още дете е! Няма нищо!“ Българка! Няма нищо, ама аз –  на тротоара! То, аслъ³², кандърмата ù хвана дикиш само за няколко крачки. Момчето – върви като сащисано и зорлен, зорлен. Еле сви зад колата и спря. Оная, дебелата, стои и гледа. Аз си викам, ще дойде, ама то зе че тръгна бричката да си оглежда. Даже гумата подритна с крак. Малее, човек лежи на тротоара, едвам диша, а той за колата се закахърил. Причерня ми пред очите!

  Отде изскочи един в униформа, висок, чакърест³³ герджик³⁴ , патрон някакъв явно, че като викна:

  – Абе хайдук! Жената премаза, а за колата мислиш. Грях не ти ли е, а? Ако ти бях баща, щях да те спукам от бой. Тапигьоз с тапигьоз!

  И му тегли една сочна и завъртяна, че чак на мен бузите ми пламнаха. После гледа кръвнишки към българката, а оная сведе поглед. А той напира и си хваща сакото, че като го дръпна, изхвърча му копчето от яд. Само дето не си разкопча и каиша.

  Дебелата, с наведен поглед, подви опашка и тръгна надоле. Явно усети, че ще стане патаклама и се изниза. Прав ти път, крива ти пътека! А оня борсук³⁵ стои. Барем да беше дошъл да види как съм, право каза чакърестият! А то гледа в земята и като оглушало. После вдигна глава и най-сетне проговори. На български.

  – Не я видях! – промълви. – Не беше нарочно.

  Значи оная, очилатата, своите е пазила. Ама много бързо сви байрака. Пъзла!

  – Не я видял! – викна пак, тоя път на български, високият. – Да не беше заспал на волана, бе? Батардиса жената!

  Момчето обърна поглед към мен и лицето му се изкриви.

  – Не исках! – каза тихо то.

  – Хайде, стига, стига! – каза някой примирително. – То, момчето, изяде вече калая, стига толкова. Добре, че не стана голям сакатлък.

  Военният придърпа сакото и потърси копчето, не го намери и се намръщи. Лицето му беше започнало да се успокоява.

  – За урок да ти е това, чу ли? Номера ти съм запомнил. Ако нещо… право в полицията отивам. Разбра ли?

  Момчето кимна.

  Елис ме хвана под мишниците и ми помогна да се изправя. Момчето се качи в колата и потегли. Сеирът взе да се разтуря. Аз с Елис, куцук-куцук, стигнахме до колата на Мустафата през няколко пресечки. Него още го нямаше, та почакахме малко. После и той дойде и ни закара у тях.

  Ама бедата затова е беда, не идва сама. Ставам аз на сутринта, едвам стъпям, а страната ми гори. Поглеждам се в огледалото: „Вай, Аллах!“ Още един токмак³⁶ – тоя път, на бузата!

  Та затова сме тук, къзъм, при доктор Чилингирова. Елис каза, че била много добра. Тя отиде да заведе Айнурчето в детската градина, а мен ме остави тука, при докторката. А? Юмпето ли каза аблата? Аз съм Юмпе, аз! Юмпето от Кадънка. То Кадънка вече я няма, сега сме от Безводно. Чакай, бе, аланкоолу³⁷! Ти да не си Юмпе? Аз съм наред. Ех, тая младеж, икрам нямат към по-възрастните. Все бързат, бързат! И закъде?

 1. адет /тур./ – обичай

 2. баталясан /тур./ – напуснат

 3. стока – добитък

 4. икизи /тур./ близнаци

 5. урсуз /тур./ – инат, проклет

 6. бахче /тур./ – градинка

 7. арпаджик /тур./ – лук

 8. алчак /тур/ – ниско място, ниска гора

 9. гер-меше /тур./ – вид дъбов храст

10.арк /тур./ – воденица

11. хаирсъз /тур./ – разбойник

12. карабаш /тур./ – 1.Който е с черна глава; черноглавец. 2.Калугер

13. ястъклия /тур./ * – 1. за мустаци: Бухнали, буйни; 2.Пухкав, мек.

14. Екмек вар? Кач пара? – Хляб има ли? Колко струва?

15. янлъш /тур./ – грешка

16. икрам /тур./ – чест, почит

17.даяня /тур./ – подпирам се, облягам се; издържам нещо неприятно, търпя

18. бактисвам /тур./ – уморявам се; омръзва ми

19. дур /тур./ – стой, не мърдай

20. геч /тур./ – късно

21. окумуш /тур./ – нахакан, отракан

22. абла /тур./ – по-голяма на възраст жена, кака; сестра

23. камбур /тур./ – гърбав

24. тулум /тур./ – 1. Торба, направена от овча кожа за съхраняване и узряване на сирене, масло и др. 2.прен. разг. – шкембе, корем

25. гьонсурат! /тур./ – безчувствен, безразличен човек; нахален

26. шишман кадън /тур./ – дебела жена

27. кармазъ /тур./ – червен

28. бакатя /тур./ – изморявам си очите от взиране

29. осафервам се – окопитвам се

30. гюч-биля /тур./ – едва, малко

31. Бабъ Али /тур./ – Високата порта или Портата, е термин, с който се обозначава диванът на Османската империя, в който се изработва държавната политика. Използва в дипломатически контекст от западните държави, тъй като техните дипломати са били приемани буквално на портата на двора.

32. аслъ /тур/ – наистина

33. чакърест /тур./ – сивоок

34. герджик /тур./ – хубав, строен, напет

35. борсук /тур./ – 1.Язовец. 2. Необщителен, неконтактен, затворен човек

36. токмак /тур/ – 1.Дървен чук, чукало за хаванче. 2. Удебеление в края на нещо 3. Здрав, набит човек; здравеняк. 3.прен.Глупав, недодялан човек

37. аланкооолу /тур./ – обръщение с презрително отношение: глупако, простако

Източник: https://dragomani.org/%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D1%81_%D1%82.html