Първа среща

Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм - не попадам на истински мъже. Аз съм на тридесет години, в разцвета на младостта и с голям диапазон на избор. Но все не попадам на подходящ. Майка ми и сестра ми все напират да ме омъжат. Казват, че имам големи изисквания. Аз пък си мисля, че съм скромна в претенциите си. Искам мъжът да е поне с пет сантиметра по - висок от мен и да тежи поне десет килограма повече. Няма да го влача, като запъртък я!? Да се храни здравословно, защото аз трудно издържам  мирис на пържоли, кюфтета, баници, баклави... ( да не се отплесвам ). Да не се плаши от факта, че ходя на психотерапевт, то някои кото чуят и се изнизват на заден ход. Не разбирам, какво му е страшното!? То, по-страшни са тия, къде не ходят. Мен поне ме наблюдава специалист. Искам мъжът да работи, щото ако трябва да му давам джобни, по - добре да го осиновя. И да знае, че " не знам ", не се пише слято.
След мащабното разучване на всички свободни ергени в заобикалящата ме среда, стигам до извода, че няма да ми се падне шестица от тотото в този тираж. Въпреки това, решавам да угодя на майка си.
Първата ми среща бе с двадесет и две годишния син на колежка на сестра ми. По принцип не се вълнувам от по млади. Имала съм срещи и преживявания с младежи. Тези млади момчета всичко правят по много - много говорят, много купонясват, много ядат и много нереална представа имат за жената и живота. И това, дето си помислихте - също го правят по много. Виж качеството е друг въпрос.
Събота! Приготвям се за срещата с младия Аполон. Свеж грим, къса пола, токчета, хващам косата на плитка - нали трябва да изглеждам като негова връсничка. Защо ли не ме учуди, че ще ходим на кино. Те младежите все още живеят с тръпките и спомените по пубертетските натискания в киносалоните.
Пристигам пред киното, а там ме чака той - бъдещият кандидат съпруг. "Боже, семейство ли ще правя или ще откривам детска градина!?" Стиснал два билета за някакъв екшън. Дори не си направи труда да попита, какви филми харесвам.
Запътвам се към павилиона с пуканки. Придружителят ми омърлушено поръчва най - малката разфасовка пуканки и малка кола.
   - Ти нямали и на теб да вземеш?
   - Аз не обичам. - отговаря гръцкият Бог.
По време на прожекцията се опитваше неловко да ме  прегръща през раменете и да наднича в деколте ми.
След като преполови пуканките ми, най - безцеремонно посегна към картонената чаша с кока кола. В този момент разбрах, че това ще е последната ни среща.
Имала обаче главата ми още да пати. Оказа се, че след късната прожекция нямаше автобус, с който да се прибера. Нежният младеж се превърна в кавалер. Без капка притеснение звънна на майка си.
   - Мамо, с едно гадже бяхме на кино, обаче тя изпусна автобуса и сега няма как да се прибере. Ще дойдеш ли да ни вземеш с колата и да я хвърлим до тях? Щото аз нямам достатъчно пари за такси.
Е, хвърлиха ме до нас, а този кандидат жених бе зачеркнат от листата.
След месец имах нова първа среща. Този път взех нещата в свои ръце. Направих си профил в социалните мрежи. Изпипан от всякъде - снимки с лек фотошоп, описание - мечтаната жена." Млада, чаровна, с чувство за хумор девойка, търси чаровен принц. " Реших да избегна обясненията относно професия и интелект, че едва ли ще има желаещи за среща с физик. Заваляха комплименти и задявки. Накрая се спрях на мой връстник. С моите връстници ми е малко трудно. То и на тях им е трудно с мен. Въобще не знаят, какво искат.
Дали искат само секс или обвързваща връзка, дали търсят приятелка или майка на децата си, или търсят.... майка си.
Обличам тясна рокля - къса, малко над коленете, разпускам дългата си коса да пада на вълни върху раменете ми, елегантни обувки и нощен грим. Срещата ни ще е в един от скъпите ресторанти в града.
Пристигам с пет минути закъснение. Трябва да се направя на интересна.
Новият ми познат започна смело да наръчва от менюто. Масата за миг се отрупа със скъпи специалитети и вина. Дъвче той съсредоточено и обяснява с пълна уста, колко много работил днес и не му останало време да обядва, та затова сега наваксвал. Аз клюфтя над зелената си салата и умирам от скука. След като омаха всичко от чиниите, се извини и се отправи към тоалетните. Гледам и пресмятам на ум изкунсумираното. Чудя се, как да постъпя! Дали да оставя пари само за салатата си и бутилката с минерална вода или да поискам да разделим сумата на половина. След петнадесет минутното му отсъствие взех да се чудя, дали не е потънал в дупката заедно с изконсумираното? То, след толкова ядене и до утре можеше да си седи там.
След още десет минути се появи сервитьорът със сметката и новината, че бъдещият ми жених си е тръгнал. Не ми се наложи да избирам дали да си платя салатата или да разделям сумата. Половината ми заплата остана там - в тоалетната.
Сега си мисля дали да не потърся нов кандидат в по - голяма възрастова граница? Мъже между 40 - 50 години. Само трябва да си отварям очите, да не са по-големи от родителите ми. Ама, като се замисля, те нашите са млади още де, пък и аз не съм тесногръд човек.