Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм - не попадам на истински мъже. Аз съм на тридесет години, в разцвета на младостта и с голям диапазон на избор. Но все не попадам на подходящ. Майка ми и сестра ми все напират да ме омъжат. Казват, че имам големи изисквания. Аз пък си мисля, че съм скромна в претенциите си. Искам мъжът да е поне с пет сантиметра по - висок от мен и да тежи поне десет килограма повече. Няма да го влача, като запъртък я!? Да се храни здравословно, защото аз трудно издържам мирис на пържоли, кюфтета, баници, баклави... ( да не се отплесвам ). Да не се плаши от факта, че ходя на психотерапевт, то някои кото чуят и се изнизват на заден ход. Не разбирам, какво му е страшното!? То, по-страшни са тия, къде не ходят. ...