Apr 18, 2021, 8:31 AM

Първа среща 

  Prose » Narratives, Humoristic
951 4 76
4 мин reading

Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм - не попадам на истински мъже. Аз съм на тридесет години, в разцвета на младостта и с голям диапазон на избор. Но все не попадам на подходящ. Майка ми и сестра ми все напират да ме омъжат. Казват, че имам големи изисквания. Аз пък си мисля, че съм скромна в претенциите си. Искам мъжът да е поне с пет сантиметра по - висок от мен и да тежи поне десет килограма повече. Няма да го влача, като запъртък я!? Да се храни здравословно, защото аз трудно издържам  мирис на пържоли, кюфтета, баници, баклави... ( да не се отплесвам ). Да не се плаши от факта, че ходя на психотерапевт, то някои кото чуят и се изнизват на заден ход. Не разбирам, какво му е страшното!? То, по-страшни са тия, къде не ходят. Мен поне ме наблюдава специалист. Искам мъжът да работи, щото ако трябва да му давам джобни, по - добре да го осиновя. И да знае, че " не знам ", не се пише слято.
След мащабното разучване на всички свободни ергени в заобикалящата ме среда, стигам до извода, че няма да ми се падне шестица от тотото в този тираж. Въпреки това, решавам да угодя на майка си.
Първата ми среща бе с двадесет и две годишния син на колежка на сестра ми. По принцип не се вълнувам от по млади. Имала съм срещи и преживявания с младежи. Тези млади момчета всичко правят по много - много говорят, много купонясват, много ядат и много нереална представа имат за жената и живота. И това, дето си помислихте - също го правят по много. Виж качеството е друг въпрос.
Събота! Приготвям се за срещата с младия Аполон. Свеж грим, къса пола, токчета, хващам косата на плитка - нали трябва да изглеждам като негова връсничка. Защо ли не ме учуди, че ще ходим на кино. Те младежите все още живеят с тръпките и спомените по пубертетските натискания в киносалоните.
Пристигам пред киното, а там ме чака той - бъдещият кандидат съпруг. "Боже, семейство ли ще правя или ще откривам детска градина!?" Стиснал два билета за някакъв екшън. Дори не си направи труда да попита, какви филми харесвам.
Запътвам се към павилиона с пуканки. Придружителят ми омърлушено поръчва най - малката разфасовка пуканки и малка кола.
   - Ти нямали и на теб да вземеш?
   - Аз не обичам. - отговаря гръцкият Бог.
По време на прожекцията се опитваше неловко да ме  прегръща през раменете и да наднича в деколте ми.
След като преполови пуканките ми, най - безцеремонно посегна към картонената чаша с кока кола. В този момент разбрах, че това ще е последната ни среща.
Имала обаче главата ми още да пати. Оказа се, че след късната прожекция нямаше автобус, с който да се прибера. Нежният младеж се превърна в кавалер. Без капка притеснение звънна на майка си.
   - Мамо, с едно гадже бяхме на кино, обаче тя изпусна автобуса и сега няма как да се прибере. Ще дойдеш ли да ни вземеш с колата и да я хвърлим до тях? Щото аз нямам достатъчно пари за такси.
Е, хвърлиха ме до нас, а този кандидат жених бе зачеркнат от листата.
След месец имах нова първа среща. Този път взех нещата в свои ръце. Направих си профил в социалните мрежи. Изпипан от всякъде - снимки с лек фотошоп, описание - мечтаната жена." Млада, чаровна, с чувство за хумор девойка, търси чаровен принц. " Реших да избегна обясненията относно професия и интелект, че едва ли ще има желаещи за среща с физик. Заваляха комплименти и задявки. Накрая се спрях на мой връстник. С моите връстници ми е малко трудно. То и на тях им е трудно с мен. Въобще не знаят, какво искат.
Дали искат само секс или обвързваща връзка, дали търсят приятелка или майка на децата си, или търсят.... майка си.
Обличам тясна рокля - къса, малко над коленете, разпускам дългата си коса да пада на вълни върху раменете ми, елегантни обувки и нощен грим. Срещата ни ще е в един от скъпите ресторанти в града.
Пристигам с пет минути закъснение. Трябва да се направя на интересна.
Новият ми познат започна смело да наръчва от менюто. Масата за миг се отрупа със скъпи специалитети и вина. Дъвче той съсредоточено и обяснява с пълна уста, колко много работил днес и не му останало време да обядва, та затова сега наваксвал. Аз клюфтя над зелената си салата и умирам от скука. След като омаха всичко от чиниите, се извини и се отправи към тоалетните. Гледам и пресмятам на ум изкунсумираното. Чудя се, как да постъпя! Дали да оставя пари само за салатата си и бутилката с минерална вода или да поискам да разделим сумата на половина. След петнадесет минутното му отсъствие взех да се чудя, дали не е потънал в дупката заедно с изконсумираното? То, след толкова ядене и до утре можеше да си седи там.
След още десет минути се появи сервитьорът със сметката и новината, че бъдещият ми жених си е тръгнал. Не ми се наложи да избирам дали да си платя салатата или да разделям сумата. Половината ми заплата остана там - в тоалетната.
Сега си мисля дали да не потърся нов кандидат в по - голяма възрастова граница? Мъже между 40 - 50 години. Само трябва да си отварям очите, да не са по-големи от родителите ми. Ама, като се замисля, те нашите са млади още де, пък и аз не съм тесногръд човек.

© Росица Димова All rights reserved.

(произведението е свързано с разказа на Роси Димова "Първа среща": https://otkrovenia.com/bg/proza/pyrva-sreshta-25)
* * * * *
Това стана в началото на века, когато Златни пясъци още си ги биваше като курорт и цените криво-ляво бяха по силите ни. А ние - бойни, напети гларуси, крилата ни яки, загаръ ...
  785  25 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотен разказ. Разсмя ме. Не знаех, че нещата са станали толкова зле.
  • Квазар (DIMO NIC) тъй де, мислим, мислим, отсяваме боклуци... като депо за отпадъци направо.
  • Квазар (DIMO NIC) винаги има риск, обаче пък не означава, че ако някой се дъни по гореописания начин, трябва да му се дава втора възможност да се издъни още...
  • Квазар (DIMO NIC) виж ся, тия описаните там няма как да ги оправдаеш. До един не стават.
  • съгласна съм, само обяснявам защо американките подхождат така при среща с непознат. А не че е обидно. Напротив: там при обвързани и семейни мъжете поемат финансовата грижа. Но това е друга тема
    Бисе - да не говорим как може да те направи после дива и щастлива, ако ти има телефона
    а сега те заливат в мрежата с "ето моя те, звънни ми на вайбър" непознатите идиоти, да се домогнат до номера
  • Хубав разказ. Все едно за мене писан, ама моите идиоти са различни. Напълно съм съгласна с Пепи - никакво черпене, никакви подаръци. Защото после може да ти поискат да платиш в натура.
  • Квазар (DIMO NIC) - не е до обидно, а до дистанциране: когато са непознати или необвързани, сядайки на масата, жената поръчва на сервитьора отделна сметка. Дали накрая ще плати и нейната, зависи от развитието. Така жената може във всеки един момент да си тръгне без ангажимент, ако не й допада.
    Но поне ако не се върне от тоалетната, няма да плаща неговата. Щото тука ако някой такъв ти плати, после ще има "Га яде кифтеата не ривеше, сега ривеш".
  • Всичко е до шанс, Роси! Едни нямат особени претенции и от раз случват на подходящ кандидат, а други избират, избират и...остават стари моми! Имах приятелка от заможно софийско семейство, живеещи на "пъпа" на София и съветваха дъщеря си да внимава- дали й подава ръка, когато слиза от трамвая/ значи е възпитан/, дали я води на ресторант и плаща сметката/ значи не е стиснат/, дали когато идва у тях носи букет на майка й и я нарича "мадам"/ а тогава бяхме всички "другарки"/ а на нея бонбони / значи е от добро семейство/! И тя спазваше...до първа среща и не го одобряваха....Та си остана до края сама....А по- стар мъж..о, не ! Двойката е на светлинни години един от друг! Такава беше братовчедка ми- тя желае да идат на танци, а той чете "Болшая советская енциклопедия"...Та по такива въпроси акъл не се дава....
  • Поздрав, Костадин! 🙂 То целият ни живот се е събрал на 4ти километър !
    DPP (SMooth), благодаря! Спокойно от коментарите, може да се създаде нов разказ - " Първи срещи в Откровения ! 🙂🙂
  • Хахаха, който не е имал такива срещи, направо не е живял пълноценно Много е готин лекият ти стил, дето тъй тънко, тънко иронизира!
    А после, направо се загубих в коментарите, то отдолу е по-големият разказ
  • Оххх,мен преди малко ме пуснаха от 4ти километър и закъснях за прочита/срещата димек/.Нахили ме Роси.Поздрав.
  • magnum ( Венцислав Янакиев ), радвам се, че съм предизвикала усмивка! 🙂
  • Много усмихващ разказ! Не по-малко ме развесели и коментара на palenka (Пепи-СтихоблуДка).
  • Дон Бъч, на мен не ми пречи , напротив радвам се! Ще чакам, ти пишеш страхотно и съм сигурна , че ще е нещо интересно!
    Anterez, със сто евро щяхме и да запеем дружно! 🤭☺
  • Работя го, приятели! Обещавам ви го отсега, пускам щом довърша.
    Роси, извинявай много за спама! По принцип избягвам да правя коментари без отношение към творбата, а самореклама още повече. Ако прецениш, че е неуместно, изтрий го без колебания и съмнение!
  • Смятай ако бяха 100 евро до къде щеше да се стигне!
  • Тук ми намирисва на алкохолна дружинка - много взехте да се уважавате
  • И аз те уважавам!🙂
  • Еха, аз отидох на среща, а то тук стълкновение! Радвам се на всички, които са се усмихнали! Коментарите са по - забавни от самия разказ! 😄
    Anterez, усмихна ме с стиха си!
    Миг31, благодаря за хубавите думи и стихове!
    Юри, аз съм винаги усмихната, да не те лъже творчеството ми! ☺
    Дон Бъч, сигурна съм, че ще се получи нещо страхотно! Давай! ☺
    Ивита, много се радвам, че си тук! ❤
    Иве, радвам се, че стана весело! Все пак е неделя, време за усмивки!❤
    Асе, ти си като войник на бойната поле!❤
    Ив, аз искам да питам ся ти уважаваш ли ма или не ма уважаваш ?☺☺
  • Дон Бъч, и аз като Ивето искам да прочета за героите-страдалци! Много, много искам 😁🤔😊
  • Олеле, Иве, слушай го, защото аз сама си ги режа асмите. До второто око. 😀
  • Умееш и за усмихваш, Роси! Ще го имам впредвид! 😀😀😀
  • Иви, проблемът с деколтето си е негов, ако е умно момче (пък той е), ще си направи сметката... 😉Ох, доста глупости изписахме...
    Дон Бъч, на мен ми е интересно да прочета какво ще е това 😉
  • Направо прескачам I-та и отивам на II-ra
  • Хи-хи... Колко неща могат да се прецакат на първа среща? Роси, честно ти казвам, толкова ми стана забавно и ухилено с терзанията ти, че направо ме ръчкаш и аз да разправя за бедите и похожденията на едни други герои-страдалци
  • Иве, ако не е с"V" - образно деколте, доста ще му е трудно пъхането. Като отворят утре банките, може и в швейцарски франкове. Няма да му създаваме дискомфорт на чиляка, я!
    Ох! Спирам. Съвестно ми е какви ги надробихме.😞
  • Хахаха Тони! Може и в пазвата да ги пълниш...
    Роси, дано се зарадваш на това, което сътворихме 😁
  • Понякога творбите трябва да се оспамят малко, иначе как ще ги запомним?
    Е, хубу де, едвам ма навихте, давайте в левове, малко ще ми издуват повече джоба, но ще се правя, че е атрибут
  • Ний с евро не работим...😁 Да, наистина, направихме на нищо разказа на Роси!
  • Е, дадох де, себе си, ама не виждам да размахвате банкноти от по 50 евро за поздрав
  • Anterez, само в евро ли приемаш?...
    Питам. За една приятелка...
    Оспамихме хубавата творба.😟
  • Хахах, права си Асе, моя грешка! 😉 Тони (Anterez), бързо да се поправиш. Дай нещо като за кандидатстване 😁
  • Накоя госпожица за първа среща? Такива без сметки в евро да не ми се обаждат
    Боже, Боже, колко меркантилен стана тоя свят, Боже
  • Ми Anterez, Асе...виж какво интересно стихче е написал 😊
  • А, момичета, появи се нов кандидат! И то как само се появи... 😀
  • Хубав разказ, Роска! Вторият „кандидат” жив да го опее човек. Пък и първият...
    Жалко е наистина, че кавалер не може да е всеки мъж. Вече се замислям дали кавалер не е титла, която малцина заслужават в днешно време. Поздрав!💗
  • Наконтих се - пола, обувки,
    червило - някъде към тон.
    Сърцето ми очаква пак милувки,
    но мозъкът не е в синхрон.

    В скъпарски ресторант сме вече,
    поръчва тридесет блюда.
    Недей хвали ми го, човече,
    че сметката му плащам аз сега!
  • Жалко, тъкмо седнах на първия ред
  • То даже и предлагането сякаш спря, Блу 😀
  • Върнах се. До никъде не сте стигнали. Все още върви етап предлагане.
  • Защото в моето село сме с генетичен "недъг" ...и Усмих ни е състояние на цялата същност ! Изплееез!
  • АБИН (Анастасия Колева) Нищо не се променило от библейки времена! Пуснах стих - кратка филосовска разносметка на темата! Роси е твореца спечелил моето уважение и се старая да не цапам нейното творение! Усмих!
  • 🤣 Влизам и гледам 30 нотификаций. Тука от първа среща е станала мега среща 🤣😂🤣🥳
  • Жената избира мъжа,
    от когото да бъде избрана,
    мъжът - шаран е поема вина,
    ако не е избран от жената от него избрана!
  • Трудно е да си хубава жена,
    мъже се дуелират за първа среща,
    все едно - победителят ще е с рога,
    неукротима е лавата гореща! Усмииих!
  • Ах какъв си ти напет,
    като сладък сладолед.
    Всяка хубава девойка
    ще направи с тебе двойка!
  • Гедеоне, ти след срещата с Роси, таман ще си за подрязване на дръвчета 😁 Ама, айде ще ти повярвам 😉
    АБИН, за Росито трябва да е, за Росито 😉
  • Пепи, тез първи срещи са нож с две остриета! Не знаеш, как ще те порежат!
    Асе, не ти трябва лъв, вземи си тигър да ти мърка! 😆
    Квазар, с тия демонски нокти ме стресна!
  • Гедеон, защо така постъпваш с мен? Каза ми, че ще подрязваш дръвчетата, аз те поставих на първо място, а ти сега - Роси, та Роси
    Роси 😘
  • Миг31, 😄!
    Гедеон, везните клонят, ама не знам от килограмите ли е или смеха! 🤣🤣
    Асе, виж колко тигри имаш тук!😆
  • Един истински случай от мен: една позната от Шумен по едно време се беше пристрастила по тия срещи. Мед.сестра, взима по 2-3 смени, и след това няколко пъти обикаля. Идва в София на среща с един от един форум, обаче отива и една наша обща позната, да не е сама. Срещата е до НДКв едно бистро-ресторантче до сегашната "Неделя". Господин сяда на масата и вади нещо в плик. Носят поръчките, той вади кантарче и по менюто започва да мери и сравнява и записва всичко едно по едно. Това му бил номерът да вдига скандал и да не плаща сметки.
  • Гедеон е всестранно развита личност! Както е тръгнало ще влезе в листата на всички, момички, женички и птички!
    Квазар, аз имам 6 кучета. Трудно ще заформим миролюбива атмосфера!😀😀
  • Миг е с физически даннии на "модел"
    но сърцето му е отдавна заето,
    в търг, в който залози нямат предел.
    с интелект ще се измъкне момчето! Изплез!
  • Хахах Гедеон печелиш първата позиция (за момента )
  • Пепи ...с тези последни уточнения преди срещата
  • Уф, сега излизам, ама като се прибера първо ще проверя как върви предлагането. Залози приемат ли се? Щото имам фаворит

  • И да знае, че " не знам ", не се пише слято.
  • Пепи, 🤣🤣🤣 !
  • 🤣🤣🤣 То коментарите са по интересни от разказа!
    Виждаш ли, Ася, преимуществото да си мома !
    Блу, сега чакам " Първа среща " в ергенски вариант!
    Гедеон, от толкоз котки ще има ли място за някоя мома
    😁 Квазар, теглото на човешкия мозък е 1/46 от теглото на тялото.
    Иве, вземай химикал и лист и записвай - телефони, адреси, мерки...
  • последни уточнения преди срещата:
    той:
    - Само да предупредя, днес съм с 10 см по-нисък!
    тя:
    - Аз тогава ще дойда дебела!
  • Хаха Роси! Да ти кажа съвсем честно, на моменти имах усещането, че за мен си го писала този разказ! 😁 Супер е!
    Сега прочетох коментара на Силвия - моят баща пък има "изискване" бъдещият му зет да може да подрязва лозето и овошките 😁😁
  • Роси, такава идея подхвърли с тая първа среща, че сега няма да се оттървеш от гратисчии
  • То е ехо от твоята творба, аз само чух и записах на мига!
  • Асе, 😁😁
    Еха, Миг31! Страхотно е! Ще си го открадна! Може ли?
  • 😁😁😁 Гедеон, аз отдавна не съм на 30! С теб сме в една категория, само не знам за щанги или борба свободен стил! Имаш страхотно чувство за хумор! 🙂
  • Проблемни са умните жени ,
    интелектът им е гилотина.
    безпощадно "режат" мъжките глави,
    откривайки все някаква причина!
    Блажени са мъжете в арабският свят,
    решени са им тези наши проблеми
    мъжете купуват на мирис, на цвят,
    жените - без гаранционни дилеми !
  • Зиги, в живота е пълно с хитретци и от двата пола! 🙂
    Благодаря, Младен! " У всяка жена има малко Мерилин... Понякога Монро, понякога Менсън!"🙂
    Асе, трябва да виждаме смешната страна на живота, иначе и психотерапевта няма да помогне!❤🙂
    Благодаря, Пепи! Важно е да има усмивка, а не усмирителна риза! 🙂
    Деа, ще се смеем през сълзи, все пак такъв е животът!🙂
    Скити, благодаря! Радвам се, че съм те усмихнала!🙂
  • Благодаря ви!
    Квазар, разсмя ме! Идеални хора няма има идеални илюзии! 🙂
    Силве, 🤣🤣 Харесаха ми идеите ти! Имат приложение!
    Блу, ще трябва да направя едно продължение, материал има! 😁
    Така е, Петър! Лошото е, че докато чакаме животът си тече!
  • Интересно е, Роси! И забавно, но и доста реално!
    Усмихна ме! Много приятно разказваш!
  • Да се смееш ли, да плачеш ли
  • Тъжното е, че веселото се базира на истини...
    Поздравления!
  • Интересно разказваш.
    Номерът на втория кандидат си го бива. Явно го практикува най-редовно.
    Убеди ме, че да си жена не е никак лесно, Роси!
  • 😆 Еййй тоз последния ми иде да му играя един бой 🤣 много приятен разказ.
  • БРАВО,интересно написано,... нещата от живота, само че погледнати от женска страна..И мъжете сме така, чакащи и надяващи се да срещнем ''добрата фея '' а не Пепеляшка в нов прочит...
  • Ох, Роси! Повсеместен проблем. Чакам да разкажеш и за следващата "първа" среща.
  • 😀 'ранАта е много важна за балканския лъв, пък и гладен мечок, хоро не играе. Другият го качи в планината на офроуд, после го заведи на село да забие колците на доматите, да прекара две - три лехи, да скове някоя врата за кокошките, ако издържи тестовете, той е. Така, де, трябва да се мисли в перспектива.
    Благодаря за усмивките.
Random works
: ??:??