Виелицата блъскаше снега гневно срещу предното стъкло на колата. Чистачките упорито се бориха с вихрушката, но не постигаха никакъв успех. Това, обаче, не правеше впечатление на шофьора на колата. Той бе зает да говори по мобилния си телефон, последен модел.
- Не ме интересува! - гласът му кънтеше и изпълваше купето. - Не ми пука, че имало някакъв си скапан член на някакъв си шибан закон! За какво, по дяволите, ти плащам толкова?! Именно, за да намираш вратички в скапаната конституция. Има предостатъчно, мамка му!
Докато си поемаше дъх, за да продължи тирадата си, от отсрещната страна успяха да вмъкнат няколко изречения, казани на скоропоговорка.
- Имало дюни! - гласът този път бе изпълнен с ирония. - Имало растения и животни, които щели да бъдат записани в Жълтата книга! Е, скоро ще има петзвезден хотел с ресторант, басейн и казино!
Рязко дръпна телефона от ухото си и ядосано натисна копчето за прекъсване на връзката. Едва сега обърна внимание на света извън купето. Виелицата все така ...